Ако човек можеше да си пожелае всичко лошо, би трябвало да го направи в ,,Червеният салон", роман на Огуст Стриндберг
Червеният салон, очерци из артистичния и литературния животПревод от шведски език Теодора Джебарова
Издателство Хемус груп, 2006
Здравейте, четящи!
Червеният салон е най-добре познатият роман на Огуст Стриндберг. С ясната идея за това, подходих към четенето съвсем несигурно и без абсолютно никаква идея в какво се хвърлям. Не успях да разбия главата си в скалите на морския бряг, но затова пък течението ме завлече навътре в океана от размисли.
⇇⇉
Ч Е Р В Е Н И Я Т С А Л О Н
Към всичко, което смятах за нелепо и дребнаво, се отнасяха с тържествена сериозност, а онова, което уважавах като възвишено и похвално, порицаваха.
70-те години на XIX век, Стокхолм
Сред вихъра на редица социално-политически, икономически и културни промени читателят има възможността да проследи живота на голяма палитра персонажи, сред които има гладуващи творци, лъжливи журналисти, сити търговци и хитри лихвари. С изключителен сарказъм и хумор от една страна, а от друга - една особено тържествена убеденост в идеала, Огуст Стриндберг представя една изключителна картина на нравите от този период.
↹
МОЕТО МНЕНИЕ
Да призная честно, след прочита на романа Жена на Такео Аришима, никое четиво не беше грабвало вниманието ми до степента, която го направи Червеният салон. В началото романът леко ми напомни на повестта Романтичният органист на остров Рон, която така и не дочетох (вероятно това се дължи на огромното влияние на Оноре дьо Балзак и Виктор Юго, което личи ясно в стила на Стриндберг). За мое огромно щастие, скоро се увлякох от съдбата на героите, особено тази на Арвид Фалк. Самият Огуст Стриндебрг е прототип на този персонаж. Това личи, както в професионалната ориентация на асесор Фалк към литературата, така и в особено добре обмислените му, понякога наивни, но затова пък пламенни мнения за държавния апарат и пътя към бъдещето с бурен вихър от социалистически идеи (нещо характерно за втората половина на XIX - началото на ХХ в.). Не бих казала, че героите в романа се делят на ,,добри" и ,,злодеи" (нещо съвсем характерно за Балзак), въпреки че личи опит за подобно окачествяване от страна на автора.
- Драги ми братко, не си научил още изкуството на живота. Първо трябва да видиш колко трудно се изкарва за единия хляб и да разбереш как той постепенно се превръща в най-важното в живота. Работиш, за да имаш хляб, и го ядеш, за да можеш да работиш, та да припечелиш за още хляб.
Обитателите на Лил-Янс (място извън Стоколм, където гледката представляваше същинска идилия) - хора на изкуството и самоуки философи, ми напомнят за градината на Епикур. Само дето насладата отстъпва често пред глада, царуващ на Лил-Янс. Обитателите на буржоазните жилища, от другата страна на бездната, са мързеливи ленивци, които успешно манипулират хората чрез дружества с минимален капитал.
- Първото и най-главно задължение на човека е да се живее...
Да се живее на каквато и да било цена!
Божественият закон го изисква и човешкият закон - също.
- Не бива обаче да се жертва честта.
- Двата споменати закона изискват да се жертва всичко...изискват от сиромаха да жертва и тъй наречената си чест! Жестоко е, но сиромахът не е виновен!
За мен най-запомнящ се момент в романа е познанството на младия аристократ Ренйелм, който иска да дебютира като актьор, с нихилистичния Фаландер, уморен от живота и маските. Тези взаимоотношения именно визирам, когато твърдя, че течението ме завлече в дълбоки води. (Ако решите да прочетете романа, четете с особено внимание глава XIV - Абсент. Лично за мен тя отговаря на всички човешки търсения и в екзистенциален, и във философски аспект.)
Червеният салон, роман на Огуст Стриндберг, напълно основателно се смята за първия модерен шведски роман. Посредством сарказъм, известна доза ирония и огромна тъга, биват успешно развенчани десетки митове за обществото и живота, за смисъла и гениалността. Именно това прави този роман вечна класика - не само в шведската литература, а и в световната.
Коментари
Публикуване на коментар