Екранизациите, заради които прочетох книгите...

Добре дошли в царството на преплетените изкуства!

Днес съм решила да се върна назад през годините и да обвържа отново две интересни изкуства - литература и кино. Аз лично не съм закърмена с любовта си към четенето, но пък още от ранните си детски години помня как посред нощ с часове съм седяла пред телевизора, гледайки някой интересен филм. Какво ще помислите, ако ви кажа, че любимата ми анимация още от ранните години, се оказа роман на любим мой писател? Интересно, но когато бях малка, не мислех за това. 

Но ето ме сега... Не съм малка. И връщайки се назад мога да кажа, че киното несъмнено е повлияло на читателските вкусове. Как?-сигурно ще попитате. Но аз лично мисля, че не как, а кои именно екранизации са го направили. И нека отговорим...

↩↪

"Black Beauty" 

(,,Черният красавец")

по едноименния роман на Ана Сюел

от 1994 година

Историята на Черният красавец е едно вълнуващо и тъжно приключение, изпълнено както с много доброта, така и с много мъка. Това е разказ за приятелства, раздели, за верни другари и безмилостни врагове, за човешки съдби и една мъка. История за смелостта в живота на един кон, чийто път е белязан от множество съдби...

,,-...Няма религия без любов и някои могат да си говорят колкото щат за своите религии, но ако те не ги учат да се отнасят с любов и доброта към хората и животните, значи всичко е измама, всичко е лъжа, Джеймс, и религията им няма да издържи изпитанието на времето."

Това е една от най-любимите и тъжни истории, до които съм се докосвала. Истина е, че буди любов, омраза и съжаление към човека. Всичко това едновременно. Винаги, когато се сблъсквам със съдбата на Черния красавец, особено след това, осъзнавам колко жестоки и същевременно прекрасни същества са хората.

Самата аз прочетох романа години след първия си сблъсък с екранизацията, бях на 12 години. Останах не само очарована, но и завинаги под влиянието на простите и незабравими уроци, на които ни учи животът. Една история, която истински ме трогва всеки път. И няма как да е иначе. Все пак това е разказ, който пленява сърцето завинаги... 

➴➴➴

"A Walk to Remember"

(,,Незабравимата разходка)

по едноименния роман на Никълъс Спаркс
от 2004 година

Лендън Картър е повърхностен младеж, който не обича да мисли за неизбежните отговорности на зрелостта и избягва отговорност като се мотае със приятелите си. Той никога не е подозирал, че може да има нещо общо със стеснителната и странна Джейми Съливан, която е в съвсем различно положение от него спрямо връстниците си...

Но Съдбата си има свои планове и Лендън се увлича по Джейми. Тя помага на Лендън да научи важни уроци в живота, за да дойде моментът, когато той открива, че я обича. Скоро обаче Лендън разбира, че Джейми има причина да не допуска хора близко до себе си. Тя пази тайна, която може завинаги да я изтръгне от ръцете му. Изправен пред жестокостта на съдбата, Лендън взима решение, с което се разделя с безгрижието на момчешките си години завинаги.

,,И сега, четиридесет години по-късно, все още си спомням този ден до най-малката подробност. Може да съм по-стар и по-мъдър, може да съм имал друг живот след това, но знам, че когато настъпи и моят край, спомените от този ден ще бъдат последното нещо, което ще изчезне от съзнанието ми. Все още я обичам и никога не съм свалял пръстена си. През всичките тези години никога не съм изпитвал желание да го направя. Вдишвам дълбоко свежия пролетен въздух. Макар че Бофорт се е променил и че аз също съм се променил, въздухът си остава същият. Той все още е въздухът от времето, когато бях седемнайсетгодишен, и когато накрая го изпускам, отново съм на петдесет и седем. Но няма нищо страшно. Усмихвам се леко, поглеждам към небето и знам, че има нещо, което все още не съм ви казал: сега вярвам, че стават чудеса."

Единствената екранизация, която в рамките на 5 дни гледах 7 пъти. Знам, ненормално е, но определено изпитвах нуждата отново и отново да гледам филма. Мислех, че така ще разбера историята. Да, но по-скоро тук на помощ ми дойде книгата. Още в мига, в който разбрах, че този филм е по книга, зарязах всичко друго и я прочетох...

Да... Това е единствената история, която ме е карала да плача и да се смея едновременно. Може би именно това ме накара да разбера, че мигът е онова, което наистина има значение. И че не винаги нещата са такива, каквито изглеждат...

 ➶➵➴

"Vanity Fair"

(,,Панаир на суетата")

екранизация по едноименния роман на Уилям Текери

от 2004 година

,,Панаир на суетата" представя Викторианска Англия, когато обществото за първи път усеща прилива на богатства от колониите. Те формират заможна средна класа, устремила се към аристокрацията. Походът на Ребека Шарп към върховете на обществото започва, когато е наета за гувернантка. В Лондон тя тайно се омъжва за наследник на значително богатство. Щом притежателката на наследството научава за неравностойния и опозоряващ брак, бързо изхвърля младоженците от къщата и от завещанието си. Но Беки намира могъщ покровител, с чиято помощ може да осъществи мечтите си... 

Но дали цената няма да е твърде висока?

,,Някой циничен французин е казал, че за любовната сделка са нужни две страни: 
едната, която обича, и другата, която благоволява да се остави да я обичат."

Съдбата си знае работата.

А именно съдба, драги ми читатели, мога да нарека сблъсъка си с тази великолепна, уникална история! Моето 14 годишно аз, което никога дотогава не включваше БНТ, реши в една мрачна нощ да види какво дават по телевизията. И изведнъж пред моето аз се изпречи Беки Шарп, изхвърляща книга от карета! След подобен сблъсък нямаше как да превключа канала. И това беше фаталната ми среща с тази история...

Веднага след като гледах екранизацията потърсих информация. И ето!-оказа се, че "Vanity fair" е филм, направен по книга. И то каква само! Това за мен си остава едно забавно, интригуващо и вечно четиво на Уилям Текери, което беше и първият ми сблъсък с английската литература. Определено историята се нарежда сред моите любими.

⤯

"Mountain Brokeback"

(,,Планината Броукбек")

по едноименния роман на Ани Пру

от 2005 година

РЕВЮ НА КНИГА

Всичко започва през лятото на 1963 година. В центъра на историята са Енис Дел Мар и Джак Туист- двама млади мъже, твърдо решени да открият своя път в света. Силата и желанието за по-добър живот карат и двамата да търсят начин. Така именно се озовават като наемни работници за едно лято в планината Броукбек. 

Дните и нощите, прекарани заедно, горе в планината, усещането, че на пръв поглед незначителния разговор с човека до теб е от огромно значение, споделеното чувство на спокойствие… завинаги бележат лятото на 1963 година…

Но както винаги след сгряващото лято идва прохладната есен, носеща със себе си пустота и самота. Грижи и лъжи забулват истинското чувство. Съществуването сред Другите слага непреодолимо препятствие. Но колкото и да бъде потулвано, Чувството е там, споменът е там…

А желанието кара човека да надскочи всичко…

,,Имаше едно зеещо пространство между това, което знаеше и това, което се опитваше да вярва, но нищо не можеше да се промени, а ако не можеш да поправиш нещо, трябва да го приемеш."

Това е история, която промени възгледите ми за ,,различните". Накара ме да се замисля за хората не просто като хора, а като търсещи начин да оцелеят. Светът ни е несправедлив към различието. Обществото ни жигосва и ни кара да се отделим от щастието, бележи ни като негодни... А в същност това сме ние. 

Тази история е една от малкото, които изглеждат също толкова добре на екран, колкото и на книга. Екранизацията е съвсем точна. И все пак... Никога няма да съжаля, че се докоснах и до невероятната книга на Ани Пру.

↻↺

"Goya's Ghosts"

(,,Призраците на Гоя")

роман, направен по екранизацията на едноименния филм

от 2006 година

Иcпaния, 1791 г. Нa пpecтолa току-що ce e възкaчил Кapлоc IV. Докaто Европа e paзкъcвaна от войнитe, поcлeдвaли Фpeнcкaтa peволюция, Иcпaнcкaтa инквизиция възcтaновявa peлигиозното мpaкобecиe. Pомaнът пpecъздaвa eдин отpязък от животa нa вeликия иcпaнcки xудожник Фpaнcиcко Гоя, в който нeговaтa музa Инec e обвинeнa в epec от Лоpeнcо Кacaмapec, eдин от нaй-влиятeлнитe монacи в Cвeтaтa cлужбa. Paзкъcвaн мeжду нeпpeодолимото cи влeчeниe към кpacивaтa Инec и дългa cи към Бог, Лоpeнцо попaдa в клопкaтa нa cобcтвeния cи eкcтpeмизъм и ce пpинуждaвa дa избягa във Фpaнция. Пeтнaйceт години по-къcно, той ce зaвpъщa в Иcпaния, пpeобpaзeн в яpоcтeн зaщитник нa peволюционнитe идeaли... Фpaнcиcко Гоя e пpоницaтeлният нaблюдaтeл нa тaзи вълнувaщa иcтоpия зa peлигиозни cтpacти, любов, пpeдaтeлcтвa, зaблуди и илюзии, вплeтeнa в пpeвpaтноcтитe нa eднa буpнa епоха.

,,Сънят на разума ражда чудовища." 

- Франсиско Гоя - 

Това, драги ми читатели, е първата книга в личната ми библиотека. Гледах филма, когато бях на 13 години и просто обикнах и се ужасих от историята. Предполагам това впечатление се дължи главно на факта, че е трудно за едно 13 годишно дете да разбере една подобна жестока политика, в каквато се превръщат действията на Инквизицията. Но няма как да отрека... И до днес се възхищавам на този шедьовър. Великолепна история, която ме накара да се задълбоча в изучаването на различни творби на самия Франсиско Гоя. Книгата, както може да се очаква от такава правена по филм, не е на нивото на класиката, но определено за мен завинаги ще си остане нещо специално и съкровено. А както виждам и рядко... 

⤊

"Tres metros sobre el cielo" 

"Tengo ganas de ti"

(,,Три метра над небето")

(,,Искам те")

екранизации по едноименните романи на Федерико Моча

от 2010г.-'12г.

 РЕВЮ НА КНИГИТЕ

„Лошото момче” Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва - груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало... и да се почувстваш ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО.

,,Искам те" е така жадуваното продължение на незабравимата история, която ни изстрелва на ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО. Разказ за живота, борбата и радостта, въпреки...

,,-Има моменти, в които трябва да стоиш неподвижно, а има и други, в които трябва да знаеш как да се движиш...“

Това е фрапиращо банална история, неособено добре написани книги и все пак...наистина е любима. Лошо момче, добро момиче, промяна... Но това толкова банално! Същевременно е толкова истинно представено...

Самата аз първо гледах екранизациите. Книгите прочетох едва миналата година. Няма как да кажа, че изказа на Моча е на високо ниво. Сведен е до минимум. Това са единствените книги, които съм харесала само и единствено заради историята. Определено изказът е недодялан. Но историята си струва времето, защото е интересна и изпъстрена с действия и емоции. 

⬁⬂

"Everything, everything"

(,,Всичко, всичко")

екранизация по едноименния роман на Никола Юн

от 2017 година

РЕВЮ НА КНИГАТА

Главната героиня е на 18 години, превратна възраст. Децата на нейната възраст започват да се отделят от семействата си, да живеят самостоятелно и сами да понасят последствията от постъпките си. А Маделин е приклещена от своята болест между четири стени, знаейки, че никога няма да има възможността да види света и да се почувства НОРМАЛНА.

И въпреки неимоверно еднообразния си живот, Маделин успява да види красотата и да се чувства доволна от това, което има. Така е, докато отсреща не се нанася момчето, преобръщащо света ѝ на 180°, момчето, което ѝ показва, че може да бъде истински ЩАСТЛИВА...

,,Може би да пораснеш означава да разочароваш онези, които те обичат."

Това е книга, която реших, че ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТА само заради трейлъра на екранизацията. И моето чувство се оказа напълно оправдано. Изключително забавна и лека, най-леката, която въобще някога съм чела - това именно е ,,Всичко, всичко". След това гледах филма, който също оправда ,,очакванията" ми. Хахахах... Нямах много очаквания всъщност. Просто знаех, че точно тази история е за мен. И се оказах права.

↜↝

"Hamlet" (1948)

по едноименната пиеса на Уилям Шекспир

Изображение

Векът е разглобен. О, дял проклет: 

да си роден, за да го слагаш в ред!

Хамлет, принц Датски... Един образ, който никой не може да обхване. Това е една пиеса, която не може да бъде разказана, а просто трябва да бъде гледана.

Аз бях настроена скептично към ,,Хамлет" и въобще към произведенията на Уилям Шекспир. Да, ама за един десетокласник, който трябва да прави класна на това произведение, не остава много избор. И реших да гледам екранизация. И се влюбих в изпълнението на Базил Сидни, който играе ролята просто неописуемо. 

А останалото... То е история.

Надявам се публикацията да ви е била интересна. За мен киното и литературата са неизменно свързани изкуства и едното води до другото. Поне това го доказва. 

Ще се радвам, ако споделите дали имате и вие имате своите екранизации, които са ви накарали да прочетете книгите... Кой знае, може и да попадна на още едно съкровище и то благодарение на вас.