3 сигурни начина да ме откажете завинаги от книга...

Добър ден, четящи!

Този месец съм под пара. Пролетно е, настроението идва, земята се преражда и моите окови около ,,летаргичното ми книжно състояние" падат. Иначе казано - муза Талия ме посещава тези дни, което кара душата ми да се възрадва от живота около мен.

Но да се върна на идеята. Днес реших да подходя към себе си и околните малко несериозно. Ще споделя с вас 3 сигурни начина да ме откажете да завинаги да чета дадена книга. Лично за себе си говоря, а съдържанието е за лица дорасли до емоционалната 18 годишна зрялост. И ако със следващото се познаете...след като се посмеете, замислете се! Често пъти комедията разкрива по-осезаемо трагедията...

⟸⟹

1. Кажете ми, че ТРЯБВА да я прочета, 

въпреки че съм уточнила, че не е моето четиво.

Често срещана грешка е да налагаме вкусовете си на околните. Включвам и себе си в това число - ,,по свой образ и подобие", нали?! Един от сигурните начини да се откажа да чета книга е този. Някой да ми казва, че трябва да прочета някоя книга. Без да ми отговори на въпроса ,,защо?". Въпреки че сигурно около 10-тина пъти съм споменала, че нямам времето и желанието да я чета. Да, признавам си, практиката ме научи да не отхвърлям с лека ръка четива. Определено имам любими книги, които съм зяклеймявала, оставяла и след това прочитала. Например ,,Аз преди теб" от Джоджо Мойс, ,,Отнесени от вихъра" от Маргарет Мичъл... И след прочита им съм се изгубвала безумно в техния смисъл. Но не съм ги прочела, защото някой ми е казал, а просто заради вътрешното си усещане. Затова и казвам - не налагайте своите вкусове на другите, а препоръчвайте.  
Отношението ми към задължителната литература за училище и изпити е почти същото. Знам, че трябва, но ще го направя, когато самата аз реша. Заплахата от изпит много-много не ме стряска.

⭅⭆

2. Не можеш да четеш биография, ако не си запознат с личността или ако си запознат - не си впечатлен от дейността ѝ.

Аз съм от хората, които предпочитат художествената литература пред биографичните книги, въпреки че по отношение на историята и фактите въпросът стои по коренно различен начин. Рядко имам желанието да се запозная из основи с живота на дадена личност. И определено в тези случаи аз бивам напълно запленена. Но тук не става въпрос за това. Нека кажа, че ако човек не е наясно с дейността на...да речем, Стив Джобс или Ники Лауда, то той няма как да бъде впечатлен от факта, че за тези личности има биографични книги. Защо ти е да ги четеш?! Тук трябва да отбележа - четете само, ако наистина сте заинтригувани, а не защото някой ви е казал, че е впечатляващо. 

⭉⭇

3. Тикни в ръцете ми книга, която всеки е чел и предъвквал хиляди пъти в интернет пространството.

Като блогър трябва да кажа, че по отношение на литературните групи в Интернет съм особено добре запозната. Понякога, макар и рядко, това е в мой ущърб. Със сигурност и вие знаете заглавията ,,Разказът на прислужницата" от Маргарет Атууд или ,,Бьорнстад" от Федерик Бакман. Две заглавия от многото, от които съм се отказала след 17 мнения в социалната мрежа само за няколко часа. Не обичам крясъците, а пък обичам да коментирам книгите, които чета. А и съм наясно, че общественото мнение е подвластно да приема ,,предложението, чиито поддръжници са най-кресливи". Благодаря, ама не. Поради тази причина избягвам четива, вълнуващи масата или изчаквам нещата да поутихнат преди да прочета съответните заглавия. 

______________________________________________________________

Надявам се публикацията ми да ви е била интересна. 

Ще се радвам, ако споделите в коментарите има ли нещо, което ви е отказвало да 

прочетете дадена книга и ако да, то какво именно.

А от мен имате пожелание за приятни емоции и незабравими четива!