Стоманената десница на миналото в ,,Орденът на асасините: Одисея", роман на Гордън Дохърти

Честит Световен ден на книгата и авторското право, четящи!

А какъв по-подходящ начин да го отбележа от това да споделя с вас мнението си за книга? Дойде времето да споделя с вас мнението си относно последната, 10-та, книга от една любима поредица ,,Орденът на асасините" - ,,Одисея". Това е единствената поредица, която мога да чета продължително, без да ми омръзне, защото всяка книга е различна, представя нещо ново и крие свои опасности. Затова и се надявам наистина да има нови игри в бъдещето, материал за нови книги. 
Но не ми се иска да ви занимавам с надежди. Мисля, че моментът настъпи. Какво ще кажете да се върнем назад във времето, в Древна Елада, разкъсвана от кръвопролитни войни и мрачни тайни?... 

↫↬

ИСТОРИЯТА

Изображение

,,Спартанските деца никога не трябва да се страхуват от тъмното, от студа или от неизвестното..." - занарежда един глас от погребаните дълбоко в съзнанието ѝ спомени. Неговият глас. 

Тя е мистиос - наемничка. Изхвърлена на произвола на съдбата след онази съдбовна нощ, в планината. И ще вземе, каквото ѝ се полага. На всяка цена...

Касандра е отгледана с единствената цел - да достигне върха на бойното изкуство. Защото Спарта не признава слабост, не допуска обич, признава единствено бойната слава и гордостта.  Насред тази Пуста земя, идеалното спартанско дете е предопределено за величие. 

Когато ужасна трагедия връхлита Касандра, тя е принудена да намери нов начин да оцелее. Касандра решава да стане наемник, далеч от ограниченията на омразната Спарта. В изгнание, осъдена на смърт от сънародниците и семейството си, тя се впуска в епично пътешествие, за да стане легендарен герой и да разкрие истината за загадъчния си произход, който се простира отвъд най-страшните ѝ кошмари...

- Аз искам...истината. 

Но се боя, че вече няма да я искам, след като я притежавам.

Нелоялни съюзници, могъщи врагове и мрежи от заговори ще застанат на пътя на Касандра. За щастие спартанското острие е винаги в готовност, а решителността на детето да открие истината за себе си - калена от хилядите въпроси на времето...

↿↾

Моето мнение 

Изображение

- Не сме ли си научили урока от старата Троя и от хетите и асирийците? Високите стени привличат могъщи разрушители.

Още щом видях трейлъра на играта, по която на по-късен етап и книгата беше написана, знаех, че това ще е едно епично приключение. Трябва да кажа, че въпреки очакванията ми, историята не беше особено задоволяваща, имайки предвид, че няма как да се изведе до самия Орден на асасините. Както почитатели на поредицата игри със сигурност знаят, самите създатели на играта поставиха началото на Ордена в ,,Произход" - около 70г.сл.Хр. Това е вече свършен факт и връщането още и още назад не може да доведе до нищо. Затова и тази част изглежда насилена, въпреки че е също толкова епична, изпълнена с дързост и мистерии, колкото останалите. Затова и, като върл почитател на поредицата, не мога да се примиря с идеята на създателите на играта да ни връщат назад във времето, въпреки че там реално няма как да се докоснем до лоното на онова което свързва всички останали книги от поредицата - Орденът на асасините.

Ние, родените от земята, сме принудени 

да гледаме как се превръща в пепел.

Но ако трябва да съм напълно честна книгата определено ми хареса. Наситена е с действие, не е особено описателна и е лека за четене, а мистерията около живота на Касандра не ми позволи да остана съвсем равнодушна. Срещата на Касандра с едни от най-великите древногръцки умове като Сократ, Софокъл, Аристофан, Еврипид, Херодот...определено беше нещо, което прикова вниманието ми. Не само, но и лекотата на самото повествование ми позволи бързо да се потопя в бурните вълнения.

Самият образ на главната героиня определено е развит, което се наблюдава и при останалите книги от поредицата, за сметка на второстепенните герои. Истината е, че тук особено много ми се искаше да опозная повече някои от второстепенните персонажи, които се появиха в особено напрегнати моменти от повествованието като например Бразид и Стентор. Другото е и че самата идея за Култа към Космос не беше особено добре развита. Тук Култът е в ролята на Орденът на тамплиерите в останалите книги. Но истината е, че целта му в ,,Одисея" на мен не ми стана съвсем ясна дори и накрая, а смъртта, която посяха Култът и Касандра - напълно безмислена. 

- Да, твърде съм млад, за да използвам тази тояга, но обичам да си играя с възприятията на хората. Предубедеността е майка на невежеството, окови за ума. Счупи ги и пред теб ще се открие чуден път: от илюзията, през вярата, отвъд логиката...до чисто, златно познание. А не е ли знанието истинското добро на този свят.

За да стане ясно мнението ми ще кажа едно - историята в ,,Одисея" има много пропуски и въпросителни, на моменти повествованието изглежда пресилено. Но на мен ми хареса въпреки това, поради няколко причини. Първата е, че главният герой, за разлика от другите пъти, е жена, изгубила абсолютно всичко. Не само, но и някои от ситуациите, в които попада главната героиня са не само неочаквани, но и абсолютно потресаващи. Елементът на изненадата е високо ценено от мен качество. Друга причина да харесам книгата е това, че от самото издателство се бяха постарали да направят речник с непознатите думи, който определено ми беше от полза. И накрая - може би харесах ,,Одисея", защото беше нещо вълнуващо и епично, точно това, от което имах нужда.

,,Орденът на асасините: Одисея" от Гордън Дохърти е едно епично приключение, което ни запраща около 400г.пр.Хр. назад във времето, насред бурната война между Атина и Спарта, в сърцето на Древна Елада. Отвъд известното, забулени в мистерии стоят истинските причини за този сблъсък. И само един може да открие истината. Започнало като задача, пътешествието на Касандра прераства в борба на живот и смърт. А семейството ѝ, отдавна изгубено, може би ще се събере отново...

 С искрени благодарности на Издателство ,,Ера"  
за предоставената възможност.