Именник на забравените: Български поети... #1

Добра среща, четящи!

От много време насам мисля за това колко малко всъщност познавам от българската литература и поезия. Ботев, Вазов, Константинов, Славейков, Яворов, Вапцаров, Багряна...все известни ни имена. Но колко още са потънали в забрава?! Затова и реших да обогатя познанията си за българската литература. А тази публикация се явява като продукт на моето търсене. 

↫↬

Цветан Спасов е роден през 1919 година в град Плевен. След завършването на гимназия той се записва студент по право в Софийски университет. В София той навлиза в култерните среди. Това се явява като подтик на поетичните му заложби. Той става сътрудник в различни вестници и списания като ,,Заря", ,,Камбана", ,,София" и т.н.

Цветан Спасов по политически убеждения е комунист. В периода 1939г.-1944г. е подложен на преследване. Това го принуждава през 1942г. да премине в нелегалност. Той е един от главните организатори на Работническия младежки съюз в Плевен и политически комисар на партизанска чета. В началото на 1944г. той е открит от полицията в Плевен и след продължително сражение, за да не бъде заловен, слага край на живота си. 

Стихотворенията на Цветан Спасов са отпечатани в сборниците ,,Чавдарци",  ,,Избрани стихотворения" и други.

↲↳

Крум Кюлявков е роден в Кюстендил през 1893г. в семейство на бежанци от Велешко.

Участва в Балканската война в 1912г. като доброволец. По-късно се насочва към революционното движение. Печата стихове и хумористична проза. Участва за кратко и в Първата световна война, но е ранен.  Сближава се с Христо Смирненски. Сътрудничи на много вестници и списания: „Барабан“, „Маскарад“, „Заря“, „Работнически вестник“. В 1919 година завършва Рисувалното училище в София.

Следва история на изкуството във Виена (1920 – 1921). По време на Септемврийското въстание в 1923г. създава в гимназията въоръжена ученическа нелегална група. След потушаването на въстанието тя е разкрита и Кюлявков е принуден да избяга в София. Именно в този период пише баладата „Никодим". След Априлските събития през 1925 година преминава в нелегалост.

По решение на БКП а в 1926г. емигрира във Виена. През 1927г. организира там художествена изложба „Белият терор“. От 1928 г. до 1940г. е политически емигрант в СССР. От 1938г. е в Москва, където изпада в немилост и живее под арест. През 1940г. с помощта на Георги Димитров той успява заедно със семейството си да се завърне в България. 

Пише драми и комедии, под псевдонимите: Апис, Бай Иван, Беден жител, Васка Циганьок и др. Като художник се изявява предимно със саркастични каритатури и по-малко с живопис. Крум Кюляков е критик-публицист (сборник „Изкуство и политика“, (1947) и драматург – пиесата „Първия удар“ (1952).

⤥⤦

Мария Грубешлиева е родена през 1900г, в Кюстендил. Занимава се с политически и обществени дейности. Първото ѝ произведение, озаглавено „Хляб и вино“ (1930), я прави член на Съюза на българските писатели. В периода 1939г.-1944г. Мария се бори срещу фашизма. 

Публикува в различни литературни и детски вестници и списания като „Хиперион“, „Детски свят“ и т.н. След Втората световна война бива член на БКП, както и редактор в сп. „Пламък“. Превежда на български език творби на Байрон, но най-вече на руски автори като например Толстой. Редовно издава нови сборници като към края все повече за деца. Умира през 1970г. Синът ѝ Леонид става съпруг на актрисата Стоянка Мутафова, като двамата кръщават дъщеря си на поетесата.