3 снимки, 2 препоръки, 1 съновидение...

Добре дошли, четящи!

Ако следите редовно, то знаете, че не съм особен почитател на равносметките. Поне на едномесечните, пък и не чета толкова бързо. Все пак и аз си имам своите странности и се уморявам от това да правя едно и също. От известно време насам ми се иска да споделя с вас и нещо повече от това, което ме е впечатли досега през 2019 година и ми вдъхна сила. В резултат на това реших днес да направя тази малко странна публикация. Да ви представя нещо, което ме е вдъхновило и накарало да продължа напред. 

Фотография, кино и литература. Любими изкуства, които ме спасяват ежедневно от сивото ежедневие и ми вдъхват сили да мечтая, да вярвам и да се боря за нещата, които желая.

Но преди да започна бих искала да споделя с вас още нещо. Вече можете да откриете и следите редовно публикациите на блога на платформите във Facebook и Instagram. Искрено бих се радвала да разбера мнението ви за това, което правя, както и да споделяте повече за нещата, които обичате. Да обменяме опит. Макар и ненадейно възникнал преди 2 години и половина, този блог за мен е средство освен да споделям с вас своите впечатления, и начин да се свържа с вас. 

Очаквам обратна връзка!

↫↬

Hi, Flower (2017)

Lu Ru Hua is a well-known “salesman” in Haicheng University, where she will do anything to make money, from sneaking into the boy’s dorm to deliver takeaways to queuing in the scorching sun to get other people’s military training equipment and a stock of anything that you could possibly need at a university all whilst she is studying. 
Things change for her when she meets Wen Chu, a rich heir and a talented oil painter at the university. Hate at first and love in the end with happy ending, right? Don't be so sure. In the end all of them and some of us will be changed. Forever.

Добре, това изглежда странно. Но истината е, че попаднах съвсем случайно на този сериал, който фигурираше под различно име в YouTube и преди да се усетя вече бях изгледала първия епизод, който ме разплака...от смях. Това за мен беше достатъчно да продължа да гледам и колкото повече гледах, толкова по-интересно ми ставаше. 
Истината е, че сюжетът отначалото е много лек и забавен, движи се по повърхността на нещата и постепенно, епизод след епизод, действието се насища с емоции и конфликти, което изостря очакването. От съвсем повърхностна комедия действието бавно, но сигурно върви към драматична кулминация и неочаквана развръзка.
За мен този сериал е едно откровение, което показва света на човешките емоции. Особено любовта. Нейната наивност, която погубва и също толкова откровената нужда да закриляш обичания, да му дадеш всичко. И неблагодарността на тази емоция.  И промяната, до която води. И израстването на човека в болката. Простата човешка нужда да обичаме. Истински. И да дадем всичко...

↻↺

СИД - Пиер Корней

Основният сюжет на творбата е трудният избор между това да запазиш честта си и честта на своето семейство или да загубиш истинската си любов.

Премиерата на ,,Сид" е в Париж през януари 1637 г. За основа е използвана драмата на испанския писател Гилен де Кастро „Младостта на Сид“ (от 1621г.). Интригата е концентрирана в рамките на денонощие (препратка: ,,Поетика" на Аристотел), като действието се развива в двореца на крал Фердинанд I Кастилски, в Севиля.

Със гордите души е тъй - добре го зная:
отпърво се гневят, разкайват се накрая.

Тази театрална пиеса попринцип трябва да се учи в 10-ти клас, но доколкото знам...не се. Това е образец за класицистичната литература, за който, благодарение единствено на любопитството ми, попрочетох нещо повече. Още щом видях заглавието знаех, че ако имам възможност ще прочета тази пиеса. И съвсем случайно наскоро ми попадна в ръцете. И спазих намисленото. 

ГРАФЪТ: 

Да мериш сили с мен! За тебе ми е жал -

 оръжие в ръка до днес не си държал! 

ДОН РОДРИГО: 

Подобните на мен не чакат битки нови 

и да се проявят веднага са готови.

Рядко удоволствие е да се открие пиеса в стихове в превод. Но майсторлъкът на Пенчо Симов в този му труд е ненадминат, поклон. Накратко ми се ще да кажа, че този сюжет повдигна духа ми. В прогнилото ни общество, където всеки вижда само собствената болка и се бори само за собственото си щастие, отдавна са изтрити смислите на думите дълг, чест, достойнство. Архаичен смисъл и прах, което е жалко и води до още по-голямо засилване на страданието на модерния човек по мое мнение. Човек без опора и без идеали не може да достигне щастието. Смятам, че тази пиеса трябва да се чете и да се играе именно защото като че ли ни е толкова далечна. Защото е възвисяващо да вярваш, че нещо стои над самия теб.

...победоносна все е твоята ръка,

ала макар че тя навред успехи има,

непобедена е, но не - непобедима.

⍅⍆

Оставям това стихотворение на вас. Защото да се коментира поезията е като да се прави опит да събереш песъчинките в пустинята.

Надявам се публикацията ми да ви е била интересна. 

Ще се радвам, ако имате някакви препоръки за пиеси, сериали или поезия.  

Желая ви успешен и слънчев край на месец юли!

Не забравяйте да четете!