Вечната борба между Светлината и Мрака в ,,Пътешествието на Мая. В търсене на Дървото на живота"от А.А. Георгиев

Привет, четящи!

В последните няколко седмици бях заета с търсене на себе си. За изпълнението на тази задача използвах като пътеводител една съвсем нова и непозната на българския читател книга, за която вече сте се досетили от заглавието - ,,Пътешествието на Мая" от А. А. Георгиев. Ако следите публикациите ми в блога (съответно знаете какво чета обикновено) ще намерите това ми четиво...различно?! Защото е такова. Но не чак толкова, колкото си мислите. За това и смятам да споделя с вас днес. Един познато-непознат ни свят, изпълнен с магии и приключения в търсене на Дървото на живота.

↜↝

ИСТОРИЯТА 

Само светлината на чистото сърце 

можеше да изгони тъмната болка от нечие друго.

Имало едно време, едно много добре познато чувство...

Страх. Едва 12-годишна Мая е опознала страха, това парализиращо състояние на безпомощност и отчаяние. А единствената ѝ надежда за спасение е да открие нещо наречено Дървото на живота.
Търсейки начин да се справи със страха, съвсем неочаквано тя се впуска в изпълнено с опасности и смях пътешествие. Неусетно, пътувайки през магически светове, заедно с Елеонор, Пазителката на Вселената, Мая открива истината за причините, които са вкоренили в сърцето ѝ познатия ужас. Това отключва и нейните способности, като съвсем неусетно Мая се оказва в епицентъра на вечната борба между Светлината и Мрака...

↻↺

Моето мнение

Това, което ме грабна в представянето на книгата, е основната тема - за страха и неговото превъзмогване.  ,,Пътешествието на Мая. В търсене на Дървото на живота" е роман за деца, но може да се чете и от възрастни. По мое мнение е също толкова подходящ. Темата за страха е преплетена с множество епични приключения и забавни случки, които да задържат вниманието на малките. Но между редовете, зад хумористичните елементи, е скрит особено дълбок смисъл. Този роман ме върна назад във времето, когато и аз бях малко дете и се борех с демоните си...

- Няма нищо сигурно в този свят - отвърна му Майстора. 

- Има само проява на лична сила, което значи да не се предаваш при никакви обстоятелства.

Истината е, че като цяло романът ми хареса. В началото бях наистина впечатлена от това, че авторът по особено красив начин е успял да преплете фолклорни елементи в историята. Наличието на самодиви, феи и гоблини ми се стори особено интересно. Ретардацията допълнително привлече вниманието ми. От една страна е развитието на ,,божествените" герои-катализатори на борбата - Слънчев Лъч, Севда и Черен Плам, а от друга страна обикновеният човек и неговите страхове в лицето на 12-годишната Мая. Наличието на типично балканската ни жилка (Бай Ганьо в лицето на Банши, предводител на една гоблинска банда) за мен беше наистина забавна. Типично нашенска жилка, която представя нагледно както добротата в характера ни, така и мързела. Определено не е за изпускане. 
Ще ми се да спомена един тънък момент. Имената на героите.  Те представляват трудност - Майстора, Непобедимия воин, Небесен вятър... Всяко име носи смисъла си, за разлика от повечето книги с които сме свикнали. По-скоро се явяват като нарицателни на дадени качества, не назовават определен герой и не позволяват особена привързнаост. Другото е, че в историята на места се появяват елементи на лека мистерия, което наистина ми допадна. За съжаление...краят от повечето за мен беше предсказуем, предполагам, дължи се на натрупания опит (да не забравяме, че това е роман преди всичко за деца). Затова и не мога да кажа, че това повлия отрицателно на цялостното ми впечатление. 

Всичко, което срещаш в живота си, е твое отражение. 

Външният конфликт е проява на вътрешния конфликт. 

Ако ти нямаш такъв в себе си, и външният конфликт ще изчезне. 

Трябва да призная, обаче че последната част от книгата - ,,Трети свят" ме изгуби. В самият текст усетих пресиленост и ненужно протакане на действието. Лично на мен епичния елемент ми дойде повече с описание на битка в размер от около 50-60 страници. В тези страници се откриват на места и откровени нелепици и несъответстващи описания. Изведнъж се оказва, че драконите имат ръце, герои се оказват едновременно в килиите на замъка и насред полето на битката, имена се преплитат и четящия започва да губи смисъла. А и фантастичния елемент със стипендията  (не ми се иска да изпадам в подробности, това трябва да се прочете) ми дойде малко в повече, но пък предполагам това цели да покаже, че няма невъзнаграден труд. И все пак.

,,Пътешествието на Мая. В търсене на Дървото на живота" определено е нещо ново и различно, непознато досега на българските читатели. Лично за мен ще си остане като едно приятно четиво, с което човек винаги може да разпусне като същевременно научи да владее себе си, страха си и предизвикания от страха гняв. Ценен урок, който можем да приложим в живота си. 

,,Пътешествието на Мая. В търсене на Дървото на живота", роман на А.А. Георгиев, 
е едно магично пътешествие, изпълнено с множество перипетии и узнавания. 
Урок за превъзмогване на страха и надграждане в името на щастието. 
Епичен сблъсък между Светлината и Мрака в името на едно ново Утре... 
______________________________________________________________

За повече информация: Facebook, Instagram

Благодаря на екипа за предоставената възможност!