Страхът не може да те нарани повече от мечтите в ,,Повелителят на мухите", роман на Уилям Голдинг

Чудил ли си се някога какво би направил, 

ако се озовеш на необитаем остров?

Първото, което веднага възникваше в съзнанието ми при този въпрос беше цивилизованият образец на поведение - Робинзон Крузо, въплъщение на ред, култура и модерно устройство. Беше. До момента, в който не разгърнах ,,Повелителят на мухите"...

Но преди да започна същинската част на тази публикация, трябва да споделя нещо с вас. Аз не съм атеист и вярвам в нещо висше. Но не вярвам в развитието на човека. Не приемам еволюционната теория на Чарлз Дарвин. Но също така не вярвам и в простото хрумване на някой Бог, който е бил дотолкова отегчен, че да сътвори живота и хората без конкретна причина. Не вярвам и в случайности. Не вярвам в човешката захвърленост насред нищото. Но вярвам в Острова, една чиста проба-грешка - Рай или Ад, олицетворение на безкрайно щастие или безгранична мъка, сътворение или усамотение, който е в самите нас. Вярвам в едно общо, недостижимо до човека познание, наричано с хиляди имена - Бог, Дявол, Джос, Карма... Вярвам, че осъзналата себе си личност, подобно на митологичния Бог-демиург, изпитва нужда да твори. Но също така вярвам в човешката жестокост и човешката нужда да се убива, да се сее разрушение и смърт, потрупани под пластове укори, наказания и закони - ,,не кради", ,,не убивай"...

Чудил ли си се някога какво би направил, ако се озовеш на необитаем остров? Десетки пъти съм разигравала този сценарий в главата си. Ред - първото нещо, което ми хрумваше. Но в условията на ,,цивилизования" свят. А след като затворих ,,Повелителят на мухите" единственото, за което мисля е смърт.

↢↣

ИСТОРИЯТА

Възрастните спасяват децата, 
но кой ще спаси възрастните?

Някога и някъде, на остров, далеч от цивилизацията...

Един самолет катастрофира насред нищото, а единствените оцелели са група момчета. Опиянени от сбъдването на огромна мечта - свят без възрастни, без правила, те скоро забравят научените уроци. Първоначалните опити да намерят помощ от цивилизования свят, се губят в игри и смях. Но скоро правилата се разтапят и на повърхността излиза истинската човешка природа - брутална жестокост и диващина...

↞↟↠

Моето мнение

Трябва да кажа, че ,,Повелителят на мухите" е една от книгите, които знаех, че няма да прочета. Просто никога не ми беше задържала вниманието дотолкова, че да пожелая да я разгърна. Тогава ,,на помощ" ми дойде принудада, след като направих онлайн размяна на книги. Изборът на книга беше изненадващ, все пак...,,ами не, не е Кинг".

Но ето, че прочетох антиутопията на Уилям Голдинг и останах потресена от осъзнаването на човешката ,,цивилизована" кръвожадност. Идеята на романа е потресаващо проста. Промяна на хода на времето - не напред, а назад във времето, като човекът върви от своята цивилизована обвивка към първообитната си същност. И всичко това е показано не с кого да е, а с невръстни деца. 

Извика на помощ цялата си воля, превърна страха и отвращението си в омраза и се изправи. Направи две оловно-тежки крачки напред.

Да кажа, че харесах романа няма да е точно. Защото няма какво човек да му хареса. Това е потресаваща истина за човешката същност. Възхитих се от простотата на повествованието. Идеята е наистина грандиозна, а изпълнението - просто. Постоянно правех препратки към ,,Илиада" на Омир и в противопоставянето на водачите (Джек и Ралф) виждах отново двубоя между Ахил и Хектор, и как цивилизования свят винаги, независимо от това как постъпва, е обречен на гибел от първичното. Стилът на писане на Уилям Голдинг не ми хареса особено. На моменти действието ми се губеше в неясния брътвеж на децата или във внезапни описания. Все пак не е най-лошият начин на писане, който съм срещала и определено някой ден отново ще препрочета книгата. 

...За едно кратко мигновение в ума му възкръсна приказното обаяние, което тези брегове някога криеха за него. Но сега островът бе обгорен като безжизнена главня...

Смятам, че това е една от тези истории, които изискват наистина много четене и пълно абстрахиране от самото действие, макар и то да е главният пътеводител към идеята. Затова и препоръчвам ,,Повелителят на мухите" за четене и препрочитане, защото, макар и да не вярвам в промяната на човека, все пак имам надежда, че човекът не е само и единствено първичен. Защото винаги има един Ралф, който да се противопостави на Джек и не винаги цената е смърт...

Колко жалко, че всяко решение би било окончателно.

,,Повелителят на мухите", антиутопичен роман на Уилям Голдинг, е отражение на действителността такава, каквато е - покварена невинност и зло, зло, зло...