Адски оръжия - 3 дразнещи неща, които се случват винаги, когато чета...
Здравейте, четящи!
Отдавна съм забелязала архиетипните ситуации в живота си (разбира се, не броим ставането и лягането). Имам предвид най-вече дразнещите паразитни явления когато чета книги. Днес, подтиквана от желанието си да намеря поне един съмишленик и да разбера, че не съм единствената подложена на мъчения докато чета, реших да направя тази публикация. Убедена съм, че има десетки други дразнещи неща, които се случват, но тъй като нямам желанието да поемам Сизифовия труд на тяхното описване, просто ще очертая параметрите на моето раздразнение с 3 основни. За съжаление не всичко е еднорози и дъги в царството на четящите...
П.П. Едно от най-омразните ми неща е писането на уводи.
⇍⇏
1. Проклятието на последната глава
Забелязали ли сте, че когато четете последната глава от някоя книга, се намира нещо/някой, което да прекъсне четенето? При мен се случва винаги. Дори в абсолютно празна къща все се намира нещо, което да прекъсне четенето на тази последна завидна глава. Наистина го мразя този момент и не мога да го избегна по никакъв начин - предупреждения, изолиране, знак за избиване на зъби и чупене на кости - нищо не помага...
2. Дежурният въпрос ,,А как е книгата, харесва ли ти?"
Подобно на Хевиланд Тъф (,,Пътешествията на Тъф" на Джордж Р.Р. Мартин) и аз мразя половинчатите работи. Особено когато става въпрос за четене на книги. Отдавна съм разбрала, че литературата за мен не се основава на принципа на симпатията, а е изключително комплексен процес на възприемане на информацията, отделяне на идеята, чувство (когато говорим за художествена литература този фактор за мен е неизменен) и изводи. Абсолютно всяка книга, която съм прочела, колкото и некъдърно написана и не по мой вкус, е допринесла за това, което представлявам като читател.
Но да се върна към основната си идея. Едно от най-дразнещите за мен неща е да говоря за книги, при които съм в процес на четене. Просто винаги формирам мнението си за книгите на база целия труд. Единственото, което мога да отговоря на такъв въпрос, по време на самото четене, през стиснати душевни зъби е - ,,ами...става/не ми допада съвсем".
3. Допълнителните бележки/разяснения под линията
Отбелязвам това, защото ми направи впечатление, че автоматично при четенето на книга, когато видя *-знак за бележка, веднага отклонявам погледа си и търся. Това е навик от годините четене, но е особено дразнещо, когато знам какво значи/за какво се отнася даденото нещо. При ,,Строителите на съвременна България" от Симеон Радев, поради много бележки, ми направи впечатление, че не мога да контролирам този си рефлекс. Дразни ме, защото понякога е чиста загуба на време.
Съгласни ли сте или не?
Ще се радвам, ако споделите в коментарите други неща, които лично вас ви дразнят, когато четете книги. Приемам и предложения на различни теми за публикации, които искате да видите тук.
Здравей. Лично при мен няма прекъсвания, когато чета последната книга. Може би е така, защото чета посред нощ, но иначе с бележките съм напълно съгласна. Винаги щом видя * се оглеждам и понякога много ме яд.
ОтговорИзтриванеАз имам въпрос. Видях, че си успяла да сложиш снимките от ляво и от дясно и тъй като blogger направиха ърдейт, сега си нямам и на идея как да го направя, къде ли не търсих. Ще може ли да ми кажеш как си го направила?
Здравей!
ИзтриванеПърво искам да благодаря за отделеното време. Относно въпроса ти - мога да отговоря, но за целта ще те помоля да се свържеш с мен чрез фейсбук страницата на блога ми - Faith is no doubt.