Основите на българската нация в ,,Строителите на съвременна България" от Симеон Радев

с. Баланово, в памет на падналите партизани (1943-'45г.)

Никога досега не съм си позволявала да говоря и пиша за труд от такава величина. Причината за това е, че в българската литература няма аналог на това, което е написал Симеон Радев. 

Самата аз четох в продължение на месеци първите два тома на ,,Строителите на съвременна България". Това се дължи на факта, че 1) не е художествена литература, а същевременно не може да бъде отнесено и като  изцяло документален труд, 2) сигурно, ако съберем бележките към самата книга и имаме предвид дребния шрифт, ще се съберат около 1400-1500 страници, 3) естествено, търсих допълнителна информация относно някои от събитията.  

В следващата част от публикацията ще се опитам сбито да представя за какво точно се отнася двутомния труд на Симеон Радев.

ПРЕДИ ДА КАЖЕТЕ НЕЩО: Наясно съм, че през 2009г. е издаден трети том. Но не успях да го открия в библиотеката, а що се отнася до закупуването му - отложих  го напред във времето. 

↽⇀

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА СИМЕОН РАДЕВ

• роден на 19 януари 1879г., гр. Ресен (Македонско)
• в първите си години учи в училищата в Ресен, Охрид, Битоля
• на 16-годишна възраст става член на ВМОРО (заклет е лично от Гоце Делчев)
• през 1896г. взима участие в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско 
• изключителен ерудит във всяко едно отношение - владее 5 европейски и 3 ориенталски езика; той е дипломат, историк, журналист, преводач, революционер и публицист от Македония
• участник е в 3 поредни войни - Първата Балканска (1912г.-1913г.), Междусъюзническата (1913г.) и Първата световна война (1914г.-1918г.), удостоен с кръст за храброст
• умира на 15 февруари 1967г.

Допълнителни биографични сведения:

• основни биографични данни
• Симеон Радев и Бистра Винарова - семейство
• Историографско наследство на Симеон Радев 

↫↬

СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

Стефан Стамболов, Радко Димитриев, Атанас Узунов, ген. Сава Муткуров
Олмпий Панов, Петко Каравелов, Драган Цанков, Ив.Ев. Гешов

,,Строителите на съвременна България" е книга, която изключително прецизно представя началото на Третата българска държава - политически, икономически, духовно. В този си труд Симеон Радев разглежда развитието на българската общност непосредствено след Берлинския договор - възникването на Българския национален въпрос в контекста на Източната криза и първите стъпки на българите - от свикването на Учредителното събрание от 10 февруари 1879г. до бунтовете в Силистра и Русчук от февруари 1887г.

Двата тома на този епохален труд са издадени в периода 1910г.-1911г. Самият автор допълва някои подробности, които е открил на по-късен етап, както и как е замислил и написал ,,Строителите на съвременна България".

Обнародването на настоящата книга ще ce види на мнозина преждевременно. Една история на съвременна България ще бъде наистина възможна, след като ce появят: мемоари, които да открият интимната и психологическата страна на събитията; монографии върху развитието на стопанския ни живот и на държавните ни учреждения; обширни изследвания на епохата на Възражданото, в която ce крият новите избори на българския национален дух и зачатъците на свободното ни политическо съществуване; и най-сетне - истински разобличения за политиката на великите сили, които са упражнявали тъй честа рeшающe влияние върху съдбините на България. При отсъствието на тия данни може да ce говори за едно систематическо изложение на събитията подир Освобождението, но не и за история, която да отговаря на изискванията на една научна метода. Но трябваше ли да ce чакат безпределно тия източници, когато никакъв признак не предвестява тяхното появяване? Ето, старите дейци умират, без да са оставили никакви писани възпоминания; от техните разкази ce образува само едра устна традиция, която ще премине у потомците c всичките преувеличения и багри, които може да й придаде политическата страст. Колкото за монографиите, които трябва да спомогнат, за да ce осветли взаимодействието на политическия ни живот и на националната ни култура - духовна и веществена - и те за скоро време не могат да ce очакват; както ще трябва да мине време, догдето ce сдобием и c една история на Възраждането.

- C. Pадeв

Важно е да се отбележи, че книгата се основава на изключително богат и обширен за времето документален материал:  стенограми от заседанията на Народното събрание, архива на Българското външно министерство, „Английска синя книга“, „Италианска зелена книга“, публикации в българския и европейския печат, мемоарни записки, писма, т.н. Също така и на свидетелски разкази. Подготвяйки книгата си, Симеон Радев се среща лично с някои от участниците в описваните от него събития. Сред тях са Иван Стоянович, генерал Данаил Николаев, генерал Анастас Бендерев, генерал Георги Вазов, Драган Цанков, Григор Начович, Екатерина Каравелова и други.

↖↔↗

Моето мнение за ,,Строителите на съвременна България"

Първо искам да кажа, че не се смятам компетентна да оценявам такъв гений. Но това по никакъв начин не спира възхитата ми от този епохален труд, от личността на автора и целия му живот. Аз съм абсолютно поразена от идеята, че във време, когато говорим само за 3% грамотно българско население, може да бъде роден такъв човек и отгледан като личност.

Без съмнение военната слава — най-голямата гордост на народите — бе в първо време едно утешение за дипломатическите несполуки, но нейното обаяние не можеше да създаде за материалистичния български дух една трайна илюзия. Широката публика се намираше освен това под тежестта на едно лошо икономическо положение.

- ,,България в навечерието на 9 август"

За ,,Строителите на съвременна българия" ще кажа основно това, което смятам за най-важно. Първата ми мисъл в това отношение е това, което мисля от както започнах въобще да го чета - ,,Как е възможно да не се учи в училище?". За тези, които не се интересуват от история и не ѝ отдават особено значение, сигурно е манна небесна всяко опростяване/опростачаване на материала за българската история. Но аз поддържам позицията, че днешният свят има много да измине, докато стигне до обединено общочовешко семейство. Дори ако преместим акцента от глобално на Европейско ниво, ще видим, че Европа все още се основава на националния принци. Не смятам, че простотията, която цари днес, улеснява задачата за ,,обединено семейство". Особено ,,малките народи" в Европа трябва до съвършенство да познават националната си история, за да разберат традицията и това защо защитават днес интересите на страната си. Именно тази яснота дава ,,Строителите на съвременна България", отговаряйки на въпроса защо днес сме това, което сме.  

...За забелязване е, че във всичките тия документи за настроението на Стамболов през този ден (11 август 1886г.) вее - покрай патриотическата скръб и обидата от софийската измяна - нещо хумористическо, инстинктивната жизнерадост на младия човек, който има още сила да се гаври с трагичното...

- ,,Стамболов начело на контрапреврата"

Свикнали сме със сухата страна на историята. Все пак това е предмет, който се основава на факти. В труда на Симеон Радев историята диша. За разлика от сухата материя представена в учебниците по история, в тази книга се усеща духа на времето (не бива да забравяме все пак, че дистанцията не е особено голяма). Едни от най-известните личности в историята, и това е факт, колкото и неоправдано да е, остават винаги царете. И тук е отделено много внимание и любов на личността на Александър I-Батенберг и в какви обстоятелства започва да звучи името на Фердинанд Сакскобурготски. Добре известните ни водители на либералната партия Драган Цанков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, консерваторите Тодор Бурмов, Георги Балабанов, т.н., личности като Олимпий Панов, Атанас Узунов, Вълко Велчев, Радко Димитров и т.н. Но тук, благодарение на изключителното усещане на Симеон Радев, те добиват плът и кръв. Самата аз ги видях не просто като имена в историята, а като хора, които, каквото и както и да са го направили, винаги са мислили за България. И това не е просто патриотичен изблик - всичко в книгата се основава на източници, а не е плод на свободни съчинения.

Кошмарът на братоубийствената война бе постоянно пред очите му. На Бурияна той казваше: „Аз гледам едно: да не гръмне пушка!“ Отвън видено, за такава опасност нямаше признаци. Но това впечатление бе погрешно.

Австрийският дипломат не без учудване бележи, че офицерите от двата враждебни лагера, оставили частите си, се срещали на групи по улиците и безбурно разисквали по събитията. Така няколко месеци по-късно, след русчушкия бунт (февруари 1887), офицерите, които го устроиха, и някои от тях, които кърваво го потушиха, ще играят табла в кафенетата на Букурещ, за безкрайно удивление на европейските кореспонденти. Това е обаче една балканска черта. Тя не може да лъже Каравелова. Той знаеше добре, че за нас, българите, във време на революция, от зара до куршума интервалът не е голям.

Катастрофата можеше да се случи всяка минута.

- ,,Каравелов и контрапревратът според австрийските тайни архиви"

Трябва да призная, че аз обожавам предмета на историята. В тази си обич се основавам на това, че човек, който не познава миналото си, не може да върви напред, защото е обречен да го повтаря. И въпреки това изпитвам понякога особени затруднения специално в предмета на националната ни история, тъй като тя е основана на причинно-следствени връзки, които липсват в учебниците. Периодът 1879г.-1885г. за мен беше тъмна Индия. Естествено, знаех наизуст датите, но причините за всичко ми се губеха. След прочита на ,,Строителите на съвременна България" мога да кажа, че няма никаква вероятност да изпитам трудност отново. Толкова е последователен и изчерпателен труда на Симеон Радев, че просто не оставя място за съмнение. Освен това, колкото и странно да звучи, тази книга хвърля изключителна яснота върху съвременната политика и зоните на влияние. 

Беше се вече отдавна стъмнило, когато пристигна Каулбарс със свитата си. В тая късна доба никой не бе излезнал да го посрещне освен Шатохин с персонала на консулството.

Щом се малко поокопити, Каулбарс прати да викат окръжния управител. Той бе слушал за него, че е дързък човек, и искаше да го спечели още отначало с добро или да го уплаши. Мантов бе в сладкарницата на Юр. Ганев, когато драгоманинът на консулството, покръстеният евреин Якобсон, се доближи до него и му пошепна, че генералът иска да го види. Мантов отговори високо, за да го чуе публиката:

— Генерал Каулбарс трябва да ми направи първата визита. Това го изисква редът.

— Но той представлява Русия.

— А аз представлявам тук България.

— Той е превъзходителство.

— И аз съм превъзходителство — отговори Мантов, като повдигна главата си.

- ,,Каулбарс по агитация"

Изключително се радвам, че отделих времето (което не беше никак малко) да прочета книгата. И да, на моменти звучи пристрастна (което е абсолютно нормално, имайки предвид кога е писана), и да, Симеон Радев не е признат историк, но това по никакъв начин не намалява значимостта на неговите усилия, а дори напротив. Смятам, че всеки уважаващ себе си човек трябва да прочете ,,Строителите на съвременна България".

Допълнителна информация:

• Симеон Радев и ,,Строителите на съвременна България"

Благодаря ви за отделеното време!