Предизвикай книжния блогър #1

Здравейте, четящи!

Днес дойде времето накратко да нахвърлям отговорите си на зададени ми от вас въпроси/предизвикателства. Това е резултат от мое запитване в Instagram и искрено благодаря на тези от вас, които се включиха. Трябва да кажа, че беше истинско удоволствие да премина през целия този изпитателен процес. Определено някои от предизвикателствата за мен бяха истинско мъчение, тъй като аз съм изключително мързелива по природа. Но резултатът ми се услади, признавам. 

Но не ми се иска повече да увъртам. Смятам да оставя на вас да прецените това как съм се справила. Ще се радвам, ако споделите и какво е вашето мнение относно тази нова рубрика в блога ми - Предизвикай книжния блогър. 

→ Прочети отново книгата, която те накара да започнеш да четеш.

Макар че във физическия свят времето е разрушител, в духовния мир то е често съзидател.

Споделяла съм и преди, но пак ще кажа - книгата, която ме тласна да чета с любов, е ,,Конникът без глава" на Майн Рид. Прочетох я в юношеските си години - 12. Никога до онзи момент не си представях, че мога да прекарвам часове с книга в ръка и да тръпна в очакване на това какво ще се случи в следващата глава. Обичам тази книга! Тя ме промени и едва ли щях да съм това, което съм днес, без нея. Затова и бях изключително притеснена, когато прочетох това предизвикателство. Не исках да изгубя очарованието на онова, което ме грабна преди години, а както е казал Хераклит: ,,Човек никога не стъпва два пъти в една и съща река, защото това не е същата река и той не е същият човек.” Но човек, веднъж като се хване за хорото, трябва да го изкара докрай. И аз го направих.

Една от срамните прояви на нашата природа е да гледаме с неприязън на чуждата любов, още повече, ако тази любов е всеотдайна и велика. 

Това не е мъчно да се обясни. Ние знаем, че той или тя принадлежат един на друг и няма да ни обърнат внимание. Това е старата история за самолюбието, което не може да понася безразличието.

Добре дошла у дома! - това беше първото нещо, което си помислих, след като разгърнах първите страници на пролога. Не само страховете ми бяха неоснователни - те бяха абсолютно погрешни. През цялото време, докато разгръщах книгата, се сещах за онова 12-годишно дете и какво мислеше то, с какъв трепет разлистваше страниците...значи не съм го изгубила...Беше истинско удоволствие да го чета. Бях запомнила основната линия, но с времето някои от важните връзки се бяха изгубили. Не само това, но го има и моментът, че 12-годишното момиче се интересуваше предимно от любовта и красотата. Не бях обърнала внимание, поради незнанието си, на изключителната натовареност, която текста носи във връзка с човешките права и социалните предубеждения. С тогавашното си съзнание какво ли съм виждала?!

— Невъзможно! — възкликна Кросмън. — Ловец на коне да мечтае за мис Пойндекстър! Невъзможно! 

— Какъв ужасен аристократ сте, Кросмън! Не знаете ли, че любовта е демократична и се подиграва на вашите изкуствени схващания за социални различия. Не искам да кажа, че в случая има нещо подобно. Мис Пойндекстър не е единствената жена, за която може да са се скарали. Има и други девойки в поселището, за които заслужава да се скараш — да не споменавам прекрасните създания, които ощастливяват нашия форт. И защо не…

Вече като осъзнат човек мога да кажа, че видях майсторството на текста - неговата цялост. Бях изключително изненадана от това да видя как действието в романа напомня на древногръцките трагедии. Бях приятно изненадана от това да забележа елементи на калокагатията и умелата представа за вредите от хюбриса (подобно на това, което виждаме в образа на Едип цар), с които Майн Рид е успял да опише същността на героите. 

Да...определено си струваше да се върна у дома...

→ Сготви нещо сладко, че съм гладна

Отлагах го до последно. Много съм мързелива.

Благодаря ти, бабо!*

Рецепта за меденки:

• 2 яйца
• 1 ч.ч. захар
• 1 суп.л. мед
• 1 суп.л. канела
• 1/2 ч.ч. олио
• 1 ч.л. сода бикарбонат
• брашно - колкото поеме

→ Направи книжен outfit

Направо си казвам, че не ми се получи. Времето не е много подходящо за снимки. Аз нося изключително семпли цветове - предимно черни дрехи. Опитах се да снимам, но снимката не е добра. В онзи ден се падна да съм облечена черно боди, черен клин и черни кобинки, както и с най-любимата ми риза в тъмносин цвят. Надявам се, ако направя следващ опит, да се получи по-добре.

→ Сподели някоя любима YA (young adult) книга

Първата YA книга, за която се сетих веднага след като прочетох това запитване, е ,,Всичко, всичко" на Никола Юн. Това е единствената книга в жанра, която съм чела, без примеси с други жанрове като фентъзи, исторически и т.н. 

,,Всичко, всичко" е, може би, най-лекото четиво, до което някога съм се докосвала. Много свежа история, приятна и съвсем ненатоварваща. От нея съм запазила само приятни спомени. Освен това в изданието са поместени изображения, които много ми напомнят за ,,Малкият принц" на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Красиво издание и смела история - нямаше какво да не ѝ харесам просто.

→ Изкажи някое непопулярно мнение

Имам чувството, че хората все тикат натам, където са неприятностите - поне за мен, на вас сигурно би ви било приятно. Истината е, че в днешно време много обичаме да търсим различието, но когато го срещнем, не ни стиска да се взрем в него и бягаме като подплашени или пък свиваме юмруци готови за бой. Моля, имайте предвид, че това е моето мнение, а то е, че: Не харесвам кориците на любовните романи на издателство Ибис. Прекалено са ми сладникави, дори лигави и най-често бягам от книгите заради тях. Преди няколко месеца гледах youtube видео на Криси - тук, за книгата ,,Споделеният апартамент". Едва след като изгледах видеото си дадох сметка, че това не е просто някаква сладникава любовна история. А кориците на издателството просто ме оставят с такова впечатление. Въпрос на вкус, очевидно.

Какво е мнението ви за този тип публикации?