Докато човек е млад, поема рискове, които и дяволът би подминал в ,,Цар Плъх", роман на Джеймс Клавел
Примири се с тази мисъл...— или ще ти отрежат ръката, или ще умреш. А щом въпросът стои така, не можеш да се оставиш да умреш. Щом си се родил веднъж, длъжен си да оцелееш. На всяка цена!
_____________________________________
Азиатска сага:
1. Шогун (1975)
4. Цар Плъх (1962)
5. Търговска къща (1981)
6. Вихрушка (1986)
_____________________________________
С прочита на тази част от Азиатска сага се убедих, че Джеймс Клавел никога не би ме разочаровал...
Винаги е трудно, когато дойде ред да пиша за книгите на Джеймс Клавел. Разказано надве-натри, те не изглеждат като нещо особено. Но както във всяка своя публикация за сагата, сега пак ще повторя - неговите романи са подобни на уникални пъстроцветни мозайки от незначителни събития, които ние наричаме живот. Но когато човек затвори и последната страница, когато се взре в истинността на пъстроцветните гами, мозайката се подрежда и остава истината - за цената на живота и смъртта, смисъла, любовта и честта...
Слушай какво, моето момче. На този свят съществува понятието чест. Когато вършиш работа с един човек, казвай му само истината и тогава той също е длъжен да ти казва истината, иначе не би имал чест. Защитавай другите така, както очакваш те да защитават теб. Ако видиш, че човек няма чест, не се свързвай с него, защото ще те опетни. Запомни, има хора с чест и хора без чест. Има честни пари и безчестни пари...
ИСТОРИЯТА
И настана времето на Адам, защото той беше Царя. И властва до деня, в който волята му да бъде цар го напусна. Тогава той умря и нахрани по-силните от него. Защото цар винаги е най-силният — непобедим не само заради силата си, а заради хитростта, късмета и силата, взети заедно.
Цар сред плъховете.
Войната бе факт. Затворите Чанги и Утръм Роуд в Сингапур действително съществуват или поне съществуваха. Всичко останало, естествено, е измислица и прилика с живи или мъртви хора няма нито съм целял да има.
1945 година, някъде из Сингапур...
Всички сме добре запознати с ужасите на войната от учебниците по история - виждали сме хората от снимките, чиито ребра могат да бъдат преброени спокойно и пазачите, заснети с пушки насред нищото. Но почти никой от нас не се замисля за историята, която стои зад лицата от снимките. Какво се е случило с тях? Ами близките им? Как са продължили живота си след ужаса на войната?
Убивай, измъчвай, изгаряй!
Щом е в името господне, всичко е за добро.
Какво лицемерие!
От началото на 2020 година чух толкова глупости във връзка с т.нар. Covid-19 и най-голямата от тях бе сравнението на политиците на нашата ситуация с тази на война. Изглежда си чиста проба-грешка - подигравка спрямо жертвите и ужаса, който е запечатан в световната история. И не, не говоря за учебника по история, чиято функция се изчерпва с данните от таблиците и официалните документи. Всъщност имам предвид именно това, което се вижда в опита на човек, преживял подобно нещо - това, което именно е Цар Плъх.
Още в първите страници Джеймс Клавел въвежда читателя в една необичайна картина - японски затвор, претъпкан с американски, английски и австралийски военнопленици, умиращи от глад, липса на лекарства, разкъсвани от болести. И насред тази мизерия е Той - Царя на Чанги. Той е на пръв поглед обикновен сержант от Американската армия, но в начина, по който разполага в затвора няма нищо обикновено. Царя е всъщност единственият успял да приспособи себе си човек в условия непригодни за живот - не само да оцелее, но и да живее пълноценно, истински...
Насред тази игра на живот и смърт, оказва се, човек може да открива и преживява с пълната сила на емоцията, да губи, да се измъчва, но и да продължи да вярва, че има нещо повече - приятелство и омраза, благодарение на които човек да се крепи до зората отвъд болката...
Моето мнение
King Rat (1965)
Много е трудно да се говори за книгите на Джеймс Клавел. Особено за Шогун и Цар Плъх, които са най-известните и обичани негови творби. Затова и едва ли можете да откриете достъпно за хора, които не са чели книгите, описание на негови произведения.
Днес затворих последната и последната страница на Цар Плъх и твърдо мога да заявя, че не само не ме разочарова (подобно нещо не съм и помислила, че може да се случи), а я обикнах с пълна сила. От всичко прочетено до този момент, Цар Плъх звучи най-откровено написана. Както е казано и от Михаела Клавел Ричардс - ,,Цар Плъх" е родена от пепелта" на преживяванията на Джеймс Клавел по време на Втората световна война.
И тук отново се вижда силата на промяната такава, каквато я знаех от Шогун и Тай-пан. Главният герой Питър Марлоу (препратка към Гай-джин, който я чете*), макар че изминава различен път, по силата на духа си напомня герои като Джон Блакторн и Дърк Струан, което на мен просто ми сгря душата. Не само, но второстепенните герои и тук по блестящ начин допринесоха за плътността на историята.
Ако си лишен от опита на годините, това не означава,
че си лишен от разум.
Бях приятно изненадана от фрагментарността на разказа. Макар че основното действие се развива във военнопленническия лагер Чанги, Джеймс Клавел надниква в живота на седем жени по време на войната - любими, майки, съпруги на мъжете в лагера. Това прави историята истинска.
...абе, всичките са еднакви. Долни мръсници! А той всъщност за случайни не си губеше времето. О, не! Има си подбор - само ,,изискани дами", така да се каже, и то красиви, с хубаво тяло - за предпочитане женени. Ах, боже, на какво са способни дамите като ги подгрее!...Той провери дали комплектът с предпазните средствае в джоба му. Никога не е излишно да се внимава с тези мръсници...
В романа са засегнати изключително много теми - освен войната като ужас и погнуса, способността на човека да се приспособява към условията, уважението към честта на врага, класовите различия, освен жертвите, които един човек може да направи, отказвайки се от собствения си живот в името на общото благо,...Аз искам да обърна специално внимание на нещо, което покърти душата ми - как другите изкривяват образа ни, когато им е потребно, и как, когато станем ненужни, ни убиват. Говоря за маргинализирания образ на Шон, чиято история проследих със свито сърце. /спойлер: Шон е ,,модерния" човек - превърнат в травестит военнопленник, актьор в затворническия театър/. Бях пленена от брилянтната простота, с която е поставен проблемът за принудата - съвърешено.
Другото, което ме изуми, е искреността в подхода на Джеймс Клавел спрямо религията - всеки вид религия. В нито един от романите досега в Азиатска сага не видях така бурно изразено желанието да се скъса с канона като човек не само не го отрича, но живее според него. Но не наложения библейски мит, а този на живота...
— Чуй какво ще ти кажа, отче — ти си една нелепа шега. Расото ти, и то е нелепо. И двамата — и ти, и бог — сте една безбожна нелепа шега. Ти не си божи служител, защото бог е сатана. Ти си слуга на сатаната!
Обичам ,,Цар Плъх". Този роман остави наистина дълбока следа в моето съзнание. Убедена съм, че някой ден отново ще я разгърна, защото знам, че е невъзможно да съм уловила дори половината от мъдростта на Джеймс Клавел.
Цар Плъх, роман на Джеймс Клавел, е един бурен тайфун на болка и скръб, опустошение и омраза, сред които се открива ценността на живота. Това е едно откровение от човек към човека, което пречупва представите за добро и зло, за да покаже истинското лице на света - нашия собствен и този на другия...
Коментари
Публикуване на коментар