Ако човек можеше да си пожелае всичко лошо, би трябвало да го направи в ,,Червеният салон", роман на Огуст Стриндберг

Червеният салон, очерци из артистичния и литературния живот

Превод от шведски език Теодора Джебарова

Издателство Хемус груп, 2006

    Здравейте, четящи!

    Червеният салон е най-добре познатият роман на Огуст Стриндберг. С ясната идея за това, подходих към четенето съвсем несигурно и без абсолютно никаква идея в какво се хвърлям. Не успях да разбия главата си в скалите на морския бряг, но затова пък течението ме завлече навътре в океана от размисли. 

⇇⇉

Ч Е Р В Е Н И Я Т   С А Л О Н


Към всичко, което смятах за нелепо и дребнаво, се отнасяха с тържествена сериозност, а онова, което уважавах като възвишено и похвално, порицаваха.

    70-те години на XIX век, Стокхолм
    Сред вихъра на редица социално-политически, икономически и културни промени читателят има възможността да проследи живота на голяма палитра персонажи, сред които има гладуващи творци, лъжливи журналисти, сити търговци и хитри лихвари. С изключителен сарказъм и хумор от една страна, а от друга - една особено тържествена убеденост в идеала, Огуст Стриндберг представя една изключителна картина на нравите от този период.
МОЕТО МНЕНИЕ
    Да призная честно, след прочита на романа Жена на Такео Аришима, никое четиво не беше грабвало вниманието ми до степента, която го направи Червеният салон. В началото романът леко ми напомни на повестта Романтичният органист на остров Рон, която така и не дочетох (вероятно това се дължи на огромното влияние на Оноре дьо Балзак и Виктор Юго, което личи ясно в стила на Стриндберг). За мое огромно щастие, скоро се увлякох от съдбата на героите, особено тази на Арвид Фалк. Самият Огуст Стриндебрг е прототип на този персонаж. Това личи, както в професионалната ориентация на асесор Фалк към литературата, така и в особено добре обмислените му, понякога наивни, но затова пък пламенни мнения за държавния апарат и пътя към бъдещето с бурен вихър от социалистически идеи (нещо характерно за втората половина на XIX - началото на ХХ в.). Не бих казала, че героите в романа се делят на ,,добри" и ,,злодеи" (нещо съвсем характерно за Балзак), въпреки че личи опит за подобно окачествяване от страна на автора.

- Драги ми братко, не си научил още изкуството на живота. Първо трябва да видиш колко трудно се изкарва за единия хляб и да разбереш как той постепенно се превръща в най-важното в живота. Работиш, за да имаш хляб, и го ядеш, за да можеш да работиш, та да припечелиш за още хляб.

    Обитателите на Лил-Янс (място извън Стоколм, където гледката представляваше същинска идилия) - хора на изкуството и самоуки философи, ми напомнят за градината на Епикур. Само дето насладата отстъпва често пред глада, царуващ на Лил-Янс. Обитателите на буржоазните жилища, от другата страна на бездната, са мързеливи ленивци, които успешно манипулират хората чрез дружества с минимален капитал.

- Първото и най-главно задължение на човека е да се живее... 
Да се живее на каквато и да било цена! 
Божественият закон го изисква и човешкият закон - също.
- Не бива обаче да се жертва честта.
- Двата споменати закона изискват да се жертва всичко...изискват от сиромаха да жертва и тъй наречената си чест! Жестоко е, но сиромахът не е виновен!

    За мен най-запомнящ се момент в романа е познанството на младия аристократ Ренйелм, който иска да дебютира като актьор, с нихилистичния Фаландер, уморен от живота и маските. Тези взаимоотношения именно визирам, когато твърдя, че течението ме завлече в дълбоки води. (Ако решите да прочетете романа, четете с особено внимание глава XIV - Абсент. Лично за мен тя отговаря на всички човешки търсения и в екзистенциален, и във философски аспект.)

Червеният салон, роман на Огуст Стриндберг, напълно основателно се смята за първия модерен шведски роман. Посредством сарказъм, известна доза ирония и огромна тъга, биват успешно развенчани десетки митове за обществото и живота, за смисъла и гениалността. Именно това прави този роман вечна класика - не само в шведската литература, а и в световната.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Всичко е любов! ,,Три метра над небето“ и продължението ,,Искам те“ от Федерико Моча

,,По стъпките на Никола Вапцаров": ...и никога не ще забравя жестокия ти, груб юмрук... (1909-'26г.) #1

Ревю: ,,Шогун“-Джеймс Клавел