Приказният свят на скандинавската детската литература

       Темата за скандинавската детска литература е изключително широкообхватна. С настоящата публикация целя само да щриховам някои от по-важните моменти от развитието на жанра от XIX в. до наши дни. В последващи публикации ще представя по-подробно някои от посочените автори, както и ще препоръчам някои от приказните истории, които смятам за важно да се познават от съвременния български читател.

    Информацията, предоставена в тази публикация, е въз основа на източници, част от които можете да откриете в оказаните полета под основния текст. 

    Приказното народно творчество и детската литература съставляват една голяма част от литературното наследство в световен план. Скандинавската детска литература е сравнително добре позната на съвременните български читатели, най-вече като се имат предвид писатели като Ханс Кристиан Андерсен, Асбьорнсен и Му, Селма Лагерльоф и Астрид Линдгрен.

    Общото за приказното творчество на Скандинавския полуостров е това, че неговите корени могат да бъдат проследени до старите саги и еди, устното творчество, баладите и песните. Характерно за народното творчество на ареала, а и въобще, е  че цели да постави въпросите на преден план, не толкова да дава отговори. Темите, които са засегнати в този тип литература, са едновременно общочовешки и строго индивидуални, изключително актуални, както за съвремието на писателите, така и за нашето съвремие. Това, което отличава фолклорното творчество от авторското творчество, са главните герои. Във фолклорното творчество те са по-скоро типажи – силни, хитри, смели, докато в авторските приказки те добиват вече строго индивидуални качества, които ги правят така незабравими за поколения читатели.

    От гледна точка на литературната история е необходимо да имаме предвид, че скандинавските автори и изследователи обръщат погледа си към фолклорното творчество и детската литература като жанр по време на Късния романтизъм, по линия на Романтичния национализъм, чийто основен стремеж е да открие и възхвали духа на народа чрез връщане към ,,типично народното“.

    Първият, който развива линията на детската литература в Скандинавия, е датският писател Ханс Кристиан Андерсен (1805–1875). Той твори в т.нар. ,,поетически реализъм", и развива жанра на авторската приказка като използва като здрава основа народното творчество. Докато чете пред публика свои приказки, Андерсен си дава сметка за ефекта на т.нар. ,,двойствената артикулация“, който историите оказват върху публиката. Този принцип просто казано ознчава, че текстове, създадени за една определена група читатели, оказват влияние върху друга група читатели, както и за едновременно образователните и възпитателни функции, които приказките изпълняват.

    По същото време, когато твори Андерсен, в Норвегия двамата приятели Асбьорнсен и Му се занимават с откриване и записване на народни норвежки приказки. Предполага се, че те черпят вдъхновение от делото на братя Грим, поради което и често пъти са наричани ,,норвежките братя Грим“. През 1841 г. издават първия сборник под заглавието ,,Норвежки народни приказки, събрани от Асбьорнсен и Му“. който в последствие търпи няколко преиздавания и допълвания.

    В Швеция през втората половина на XIX в. творят писатели като шведката Ана Валенберг (1858 – 1933) и родената в Дания Хелена Нюблом (1843 – 1926). Те, подобно на другите писатели, съчетават различни фолклорни мотиви, образи и теми от шведския фолклор в типично нордски дух.

    Но за развитието на жанра в Швеция определено оказва голям гласък творчеството на Селма Лагерльоф (1858 – 1940), която е най-добре позната със своя роман „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“, написан в духа на християнската традиция и с майсторски вплетени мотиви, характерни за творчеството от родния ѝ край - Вермланд, област в Швеция. Селма  Лагерльоф пише романа по молба на министерството на образованието в Швеция, „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“  като учебник по география.

    Но може би най-популярната и обичана от малки и големи скандинавска писателка е Астрид Линдгрен, автор на вечните класики като ,,Пипи Дългото Чорапче“, ,,Емил от Льонеберя“, ,,Роня, дъщерята на разбойника“ и т.н. Характерно за нейното творчество е, че тя премахва дотогава царящия в жанра на детската литература морализаторски тон и наместо това нейните образи се явяват като борци за свободата на детския дух, мислещи и силни деца, които не се боят от света.

    По отношение на съвременната детска литература в ареала е необходимо да се отбележи, че типична черта за жанра е премахването на темите табу. Литературата за деца често пъти обръща внимание към забранени и тежки въпроси, на които не се стреми да даде отговори – такива като инцест, насилие в дома и други. Светът не е красив – той често пъти е изобразяван като едно сурово място. Детето е способно само да мисли, да изследва и да открива отговори се оставя възможността да изследва, да разсъждава, само̀ да достигне до съответните изводи.

    ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ: Списание „Германистика и скандинавистика“, брой 2, 2022 г.,Скандинавската детска литература – традиция и новаторство - Надежда Михайлова, Антония Господинова, 125-138., Asbjørnsen og Moe, Storenorske leksikon, Hans Christian Andersen, 1805-1875