,,Чуй ме, приятелю, в час на покруса..." - зовът на Хаоса в ,,Избрани пиеси" на Ларш Нурен

  Избрани пиеси на Ларш Нурен

Превод от шведски език на Меглена Боденска

Издателска къща Colibri

    Научих за сборника с Избрани творби на Ларш Нурен, който излезе на българския книжен пазар в началото на 2024 г. Случайно попаднах на статията ,,...а Хаос на Бог е съсед", или театърът на Ларш Нурен (бр. 23/2024, стр. 6 на Литературен вестник) на Елизария Рускова, която послужи като отправна точка на моето запознаване с творбите на Ларш Нурен. За разлика от останалите споменати в статията скандинавски драматурзи - линията Ибсен, Стриндберг, Бергман, които са познати до известна степен в България - Ларш Нурен е почти непознат на българския читател. Нещо, което благодарение на изданието Избрани творби, ще се промени съвсем скоро. 

ЛАРШ НУРЕН (1944–2021) 

Изображение

    Ларш Нурен е шведски поет, романист, мемоарист, драматург, сценарист и театрален режисьор. Той е автор на 18 стихосбирки, 4 романа и над 100 пиеси. Заема позицията художествен ръководител на „Рикстеатерн“ в Стокхолм в периода 1999–2007 г. и на „Фолктеатерн“ в Гьотеборг в периода 2009-2011 г. Удостоен е и с редица награди, сред които ,,Нурдиска присет" през 2003 г., известна още и като ,,малкия Нобел" (наградата се присъжда ежегодно от Шведската академия), както и с Кралският медал за литература и изкуство през 2008 г.

    Ларш Нурен е автор, чиито произведения се радват на широка популярност по цял свят. Той е познат на съвременните читатели като „най-големият шведски драматург след 1912 г.“ (когато умира Огуст Стриндберг) и „Стриндберг на нашето съвремие“. Затова и е огромна радост, че вече е достъпен и за обикновения български читател, благодарение на превода от шведски език направен от Меглена Боденска.

ИЗБРАНИ ТВОРБИ

Изображение

    Сборникът от три пиеси представя значими теми в творчеството на Ларш Нурен. Нощта е майка на деня (1982) е семейна драма с автобиографични елементи. И ни дай сенките (1988) се основава на биографични сведения за живота на американския драматург Юджийн О'Нийл и служи като продължение на неговото произведение Дългият път на деня към нощта. Анданте (2015) е пиеса на абсурда, първа част от трилогията на Ларш Нурен за старостта.

    Нощта е майка на деня (1982) е семейна драма, първа част от автобиографична трилогия. Действието се развива на 9 май 1944 г. в семеен хотел в областта Сконе, Южна Швеция. Датата не е случайна - тогава най-малкият от двамата синове в семейството - Давид, навършва шестнадесет години. Бизнесът не върви, бащата - Мартин, отново е започнал да се пропива, а майката е болна от рак, но го крие. По-големият брат - Йеорг, мрази брат си Давид поради неговата чувствителност и наклонности и иска да го прогони от дома. Всеки срещу всеки. 

    Коя ли фигура ще напусне шахматната игра?

Не позволявай да те мачкат, татко. 

Нищо не вбесява човек така, както смирено да преглъща всичко.

Изправи гордо глава!

    И ни дай сенките (1988) по определение на самият Ларш Нурен е ,,делото на живота ми". Действието се развива на 16 октомври 1949 г., на шестдесет и първия рожден ден на американския драматург Юджийн О'Нийл и неговия празник с третата му съпруга Карлота и двамата му синове, които служат като свидетелство за неговия провал. Това е история за семейното проклятие, тегнещо над семейство О'Нийл, история за загубата на човешкото у човека.

Юджин: Скоро ставаш на четиресет, а още не си си стъпил на краката.

Юджин-мл. (опитва да се пошегува): Бъркаш, татко. Стъпих на тях още щом проходих...на краката, които имам.

    Анданте (2015) е пиеса на абсурда, първата пиеса от трилогията за старостта. За нея говорят най-ясно думите още в самото начало на пиесата: ,,Публиката трябва постепеннода осъзнае, че на сцената не предстои да се случи нищо, трябва да бъде лишена от очакването, че ще стане свидетел на драматично действие и събития, които имат своето логично обяснение."

 Аз съм направен от недостатъци, от главата до петите.

    Пиесите на Ларш Нурен са едно своеобразно продължение на скандинавската драматургична традиция, която вече отговаря на нуждите на съвременния човек. Героите са в едно непрекъснато търсене на отговори на въпроси, които засягат едновременно метафизичното - животът, смъртта, смисълът на съществуването, липсата на Бог - така и екзистенциалното -   пътят и мястото на човека в дома и обществото.

МОЕТО МНЕНИЕ

    Както вече споменах, това е и моят първи, но едва ли последен, досег с произведенията на Ларш Нурен. Подходих към сборника непредубедено, без каквито и да било очаквания, но леко озадачена от подбора на пиесите. На пръв поглед те нямат нищо общо помежду си, освен името на автора. Но когато затворих и последната страница вече знаех защо тези пиеси трябва да са събрани в едно.

    Това са едни от най-трудните пиеси, които съм разгръщала. Те са нагнетени с чувства - болка, омраза, гняв, тъга, самосъжаление...а същевременно с това над героите тегне и желание за промяна и...безсилие, което им пречи да поемат така жадуваната и необходима крачка. 

    Най-трудно смилаема за мен се оказа  И ни дай сенките (1988), която четох една седмица (зная колко абсурдно звучи). Действието и мислите на героите са толкова...истински, до такава степен можех да ги разбера, че на моменти имах чувството, че губя своето собствено Аз и влизам в кожата на самите действащи лица. 

    Ще ми се да спомена и нещо за самото издание, което допринася за пълното сливане на читателя с обстановката и героите. Езикът на превода, дело на Меглена Боденска, е такъв, за какъвто всеки преводач може да мечтае - т.е. не личи, че е превод. Бях впечатлена от така очевидното разрешение за предаване на празника на швед.ез. Midsommar (информация за Midsommar), но толкова проблемно за предаване на български език, а именно като летният празник, с допълнителна бележка под линия. Цялостният изказ е плавен, героите звучат съвсем автентично, което допринася за удоволствието от четенето на сборника.

    Относно бележките под линия - те са подробни, внимателно подбрани и допринасят за иначе трудното разбиране на контекста, в който са ситуирани героите на Ларш Нурен. Личи, че към изданието е подходено с особена грижа и внимание. То е наистина достъпно за българския съвременен читател - както като теми, които авторът засяга, така и като познания у самия читател, за което основната заслуга е на коректно свършената работа на целия екип на ИК ,,Колибри". И искрено се надявам това да е само началото на навлизането на пиесите на Ларш Нурен в България.

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ: I. Ларш Нурен с първо българско издание, Четем избрани пиеси от съвременния класик Ларш Нурен,  ,,...а Хаос на Бог е съсед", или театърът на Ларш Нурен (бр. 23/2024, стр. 6 на Литературен вестник)