Неразделната част от човешката природа - сборникът с разкази ,,Нощен летец", Джордж Р.Р. Мартин

Привет четящи и нека да ни е честит месец декември!

От няколко месеца насам, по точно вече стават три, не бях в особена кондиция. Емоционално и чисто физически бях изправена пред много перипетии, които допринесоха за по-пълноценното ми развитие като индивид. Ще ми се да споделя нещо без да задълбавам. На чисто емоционално ниво, както всички знаем, четящият се справя освен със своя вътрешен свят и с този на персонажите, с които се сблъсква, и които стават част от същността му. В последните месеци се срещнах с наистина силни образи, чиито съдби, избори и въжделения ме изправиха пред редица общовалидни въпроси във всеки един човешки живот. Но в този момент имам друго намерение, а не да занимавам мисловната ви дейност с тези общоизвестни неща.

Днес пиша тук, за да ви представя нещо ново и различно, нещо, което до този момент не съм си позволявала да коментирам в блога. Имайки предвид, че пиша повече от година и половина, реших, че е време да разнообразя откъм четива, да разширя още малко кръгозора си. Затова и избрах да чета съвсем наскоро издадения сборник с фантастични разкази - ,,Нощен летец" (до този момент не се бях сблъсквала с тази жанрова комбинация) на един любим автор - Джордж Р.Р. Мартин. От впечатленията, които имам като почитател на неговата световноизвестна фентъзи поредица ,,Песен за огън и лед", смятам, че е необходимо да споделя две неща. Първо - огромна дълбочина на действието. Второ - особено тромав стил на писане. Второто е по-скоро негативно насочено. Но и именно затова реших да опитам с кратката му форма на разказ. За да разбера дали наистина мнението ми ще се затвърди или наистина има какво още да търся в неговото творчество... Но нека премина към същинската част.

⤺⤻

ПОНЯКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ УМНО 

ДА СИ МНОГО ХОДОВЕ НАПРЕД.

Изображение

Вселената...целият този пространствено-времеви континиуум, в който съществуваме, който ни изумява и ни кара вечно да търсим истината...

Неукротимият ми глад да общувам с живи хора ви обрече на смърт.

Из необятната Вселена, деветима учени пътуват към границите на на пръв поглед недостижимото за човека. В търсене на една тайнствена цивилизация, описана само от митове и хилядолетни предания, забулена в тайни. Но по време на полета си из Вселената, екипажът, който трябва да разбули тайните около тази тайна, неочаквано се сблъсква с истинска мистерия - самият ,,Нощен летец", чудо на кибернетиката, кораб, който крие своите тайни... Не след дълго екипажът открива, че най-голямата заплаха е неподозираният до този момент живот, който се крие на кораба...

⟲⟳

ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ИМА ОЧИ, ЗА ДА ВИЖДА.

Изображение

Ще започна мисълта си с това, че  разказът е особено интересна форма на представяне. Позволява на човека да се допре до различен свят само в мига, в който той се разпада и преобразува в нещо друго. Не отнема, а създава представи.

Сборникът с фантастични разкази ,,Нощен летец" е озаглавен по името на първия разказ. Съставен е от общо 6 разказа, всеки уникален сам по себе си. Темите, засегнати в 6-те произведения са различни. От кървавия ужас на едно битие, в което човешкото същество е осъдено на самота до осъзнатостта на живота като висша ценност насред Военна зона. От цялата жестокост на това да се унищожат различните до желанието за свръхконтрол. Всеки разказ, колкото самостоятелен, толкова и част от цялото, се слива в една пъстроцветна гама, над която се извисява вечният копнеж на човека да открие истината.

Защо, по дяволите, човекът е обсебен от безкрайна амбиция? 

Защо му е да покорява галактиката или Вселената? 

За да намери Бог, може би...?

Определено съм на мнение, че краткостта на разказа допринася за наситеността на емоционалното и интелектуалното извисяване. Тук това играе основна роля. Разказите на Джордж Р.Р. Мартин представят на пръв поглед едно далечно битие. Но само на пръв поглед. Действието в началото на всеки разказ е леко хаотично, което е обичайно. Но с навлизане в действието, историите сякаш се разгръщат от само себе си и без да натрапват представят една идея, много по-голяма от първоначалното впечатление.

Обикновените  разполагат само с думи. Те са винаги отделени едни от други, опитват се да докоснат душата на другия, но все не успяват...

Всеки един разказ в сборника ,,Нощен летец" ми хареса. Но не всеки беше лесен за възприемане. Истината е, че в някои моменти разказите са диаметрално различни, което при мен доведе до лек застой, малка почивка, за да преосмисля прочетеното. Наистина, в обем от най-много 100 страници, Джордж Р.Р. Мартин е успял да изгради едни наистина вълнуващи светове. И без излишеството от описания, които тъй много ,,обичам" в ,,Песен за огън и лед". Знам, че от разказ до роман и от фентъзи до фантастика има огромна разлика. Но няма как да избегна сравнението.

Сборникът предоставя възможност за отмора след изнурителен ден. И навява лека тъга, защото дълбочината на някои истории е наистина изненадваща. Но истината е, че аз лично се радвам на избора, който направих и смятам, че и в бъдеще ще се обръщам към кратката форма на разказ. Защото наистина тези малки Вселени, изпъстрили безкрайния Космос, остават част от съзнанието на всеки, който се е докоснал до тях. Вярвам в това.

,,Нощен летец", дело на световноизвестният автор на фантастични новели и романи Джордж Р.Р. Мартин, представя 6 напълно различни на пръв поглед свята. Всеки един от тези светове е изпъстрен с илюзии и мечти, които изправят човека пред вечния въпрос за съществуването и смисъла. Но всички истории връщат човека и към простата истина, че макар и нищожна частица от една безкрайна черна Вселена, той е център и Космос за самия себе си...

С искрени благодарности са Издателска къща Бард за предоставената възможност!