,,По стъпките на Никола Вапцаров": Ти помниш ли морето и машините... (1926-'32г.) #2

Никола и Йонко Вапцарови 1929г.; 

,,Моряка" в приятелски среди 1929г.; 

Никола Вапцаров със съученика си Георги Чолаков1927г.

О, как се люшкахме в надеждите!...

А тегнеше небето ниско,

свистеше въздуха нажежен...

Не мога повече! Не искам!...

- из ,,История"

В предишната публикация оставих Никола Вапцаров на 9 август 1926г., когато е приет във Военноморското училище във Варна. На 15 септември започват официално занятията в училището. Следващите години за него несъмнено не са най-леките, но дават възможност да се роди Моряка Вапцаров, който завинаги ще пленява душите ни с картините от Фамагуста...

,,Като се върна първата ваканция (Коледа 1926-'27г.), видя ми се съвсем променен. Той беше възмъжал, въпреки че за майката, детето, докато остарее, си остава винаги дете. Аз виждах в погледа и в държанието, а и в походката му вече онова ново, което прави от детето юноша..."  (Ел. Вапцарова)

Смятам да споделя с вас нещо, което много от съвипускниците му споменават в своите спомени. Вапцаров държи освен на образованието си в училище и на собственото си самообразование. Не спира да чете странична литература, да се интересува от актуалните литературни новини, музика и театрални представления. Откроява се с таланта си да рецитира. Участва в литературни кръжоци, въздържателни дружества (названието на социалистическите кръжоци) и в театрални училищни постановки.

,,Имаше силна памет. Веднъж ни показа нарязан екземпяр от сборника ,,Прокълнати поети". Бяхме четирима. Наслука отвори сборника, разряза го, а един от нас предложи Вапцаров да прочете трикуплетното стихотворение, на което попаднахме, та да видим кой пръв и най-точно ще го запомни. Вапцаров от второто прочитане на стихотворението го бе запомнил с много малка неточност." (Хр. Манев)

От периода 1927г.-'30г. има поне 73 творби, за което свидетелства Бойка Вапцарова в ,,Летопис за живота и творчеството му". Издава и някои стихотворения в печата. Едно от най-запомнените стихотворения от неговите приятели, с дата 28 февруари 1930г., е ,,В Кубрикът" (,,Седиме тук и пушиме цигари..."). Никола пише поезия тайно, особено след вечерната проверка. Използва времето нощем, когато останалите спят, да излиза на брега и да наблюдава морето. Опитва се да подражава в поезията си на Пейо Яворов. Следващият откъс от негово стихотворение, по цитат от Ел. Вапцарова (стихотворението се намира в Тетрадката по смятане) :

Църно море, църна орисия, 

първо либе, първа гиздосия. 

Майко моя...кажи що (да) сторя,

със два врага как ли ще се боря? 

През май 1927г. претърпява лек пътен инцидент, от който се въстановява бързо. През август същата година, във Варна, спасява и ученичка от удавяне, за което свидетелстват негови приятели. 

Моряците по време на практика в Русе, 1930г. 

(Никола Вапцаров е осмият отдясно наляво)

За периода прекаран във Военноморското училище, Никола Вапцаров е командирован няколко пъти на практики: в Божурище (1929г.), в Русе на кораба ,,Беломорец" (1930г.), миноносеца ,,Дръзки" (1930г.) - тук пише есето ,,Спомени от миноносците", в последствие през същата година се прехвърля на кораба ,,Камчия" - тук преработва ,,В Кубрикът"/,,Жажда". По-късно, през 1931г. е повишен в корабен кандидат-механик и изпратен на практика по дизел-мотор. През 1932г. постъпва като стажант-механик в Търговския флот и през месеците април-май пътува през Средиземно море - Цариград, Александрия, Хайфа, Кипър, т.н. Води пътни бележки под заглавието ,,Импресии от параход ,,Бургас", а на по-късен етап споделя впечатленията си и в други прозаични текстове: ,,Ключът на Суец", ,,За силно впечатлителните - вход забранен!" и други.

През 1930г. по време на излет в Пирин, Никола Вапцаров се запознава със студентката по право от Горна Джумая Ана Мицова. Между двамата пламва любов. Ана няколко пъти посещава Вапцаров във Варна и Банско до '32г. Но разстоянието между двамата, както и отношението на родителите им към тяхната връзка, е предпоставка за нейното прекратяване, което и в края на краищата се случва.

На 14 юни 1932г. завършва военната си служба с ранг офицерски кандидат, а на 16 юни произнася своята реч - тук. За по-мързеливите от вас ще споделя тук една актуална част от нея:

,,...Ние не можехме да бъдеме това, което вие сте били, не от някаква индивидуална особеност...Вие ни сочехте вашите лишения в миналото и с тях искахте да ни дадете импулс. Вие ни сочехте условията, при които сте работили, и се удивлявахте на някаква наша капризна претенциозност. Не се удивлявайте! У вас небето беше по-светло. Вие вярвахте в неща, които нам днес се виждат смешни. Ние едва ли вярваме в нещо. И не сме виновни за това. У всеки един ту по-плитко, ту по-дълбоко има страх. В своя сън ние дори чуваме кошмарния грохот на стъпки от безработни върволици...

Та можеме ли да бъдеме като вас, когато сме рожби на съвсем друга епоха, на съвсем друг нравствен мироглед? Та можете ли да сравните съвременната болезнена чувствителност с вашата?...

Ние излязохме от училището едни, сега сме съвсем други... Понякога някои от вас ни наричаха ваши юнкери. Тогава ние се радвахме простодушие. Имаше хора, [на] които това им беше идолът. Днеска никой не се радва. Не искаме дори юнкерската дисциплина, която е осъществима само в теоретичните курсове, защото знаем, че ако бяха и те на наше място, щяха да бъдат като нас. Защото ние видяхме много повече през последните три години от тях и затова всеки един от нас ще знае повече от тях..."

- из реч, произнесена при завършване на Морското училище

Речта, както може и да се предположи, не е радушно посрещната от присъстващите офицери. В края на краищата завършилите се принуждават да напуснат Варна в кратък период от време - Вапцаров още на следващия ден - 17 юни 1932г., където и свършва тази глава от живота му.

Никола Вапцаров с Халей Чужков, Георги Куршумдиев и двама ученици от Търговската гимназия, Варна, 1932г.

Но този път смятам за необходимо да представя самата личност на Никола Вапцаров - ,,човек с широка душа" (Г. Куршумджиев), макар и вече да е отразена в спомените от онова време. Като ученик Никола е добър, интелигентен и изпълителен, макар и много разсеян (за последното свидетелства факта, че през '32г. губи апарат подарен му от Йонко Вапцаров на стойност 3500лв. - тегли заем и купува нов, за да не разбере баща му). Многократно е наказван за различни провинения - неизгладена куртка, неприсъствие на учебни занятия, т.н. А сред съвипускниците си той е запомнен като достоен човек, такъв на когото можеш да се довериш. Мисля, че характерът му е най-точно описан от Й. Рангелов, с чиято мисъл и ще приключа тази публикация:

,,Когато Кольо кажеше за някоя работа, че ще бъде свършена, каквито и препятствия впоследствие да възникнеха, той действително я довеждаше до край.

Такъв бе и в училището, и в отношенията си с хората."

_________________________________________

Това е втора част от серия публикации за живота, личността, 

творчеството и смъртта на Никола Йонков Вапцаров. 

Информацията за нея е взета от специално издание по случай 80 годишнината от рождението на Никола Вапцаров. Спомените на съвременниците, както и информацията за пребиваването на Никола Вапцаров в периода 1926-'32г., е взета от ,,Летопис за живота и творчеството му" от Бойка Вапцарова (издадено 1978г.)

За да разберете повече информация за проекта ,,По стъпките на Никола Вапцаров" - тук.