Никола Вапцаров с други работници, с. Кочериново, 1933г.
В афиша
пишеше:
,,Една човешка драма."
- из ,,Кино"
Оставих последно разказа за живота на Никола Вапцаров в година 1932, на 17 юни, когато напуска Варна. На път за родния си град, Вапцаров престоява по няколко дни в София и Горна Джумая (дн. Благоевград) и споделя впечатленията си от пътуването по Средиземноморието.
,,От това пътуване Никола се върна възмъжал и сериозен. Топлата сърдечна усмивка по-рядко засияваше на лицето му, а очите му гледаха някак си по-строго...
- Никъде няма по-хубаво от нашата България, мамо. А нашият Пирин с нищо не може да се сравни..." (Eл. Вапцарова)
Има желание да започне работа, за да ,,не тежи никому" (Ел. Вапцарова) - пък и нормално е. Тук вече е доказано, че връзките на баща му влизат в действие. Йонко Вапцаров урежда нещата така с главния редактор на в. ,,Зора" (Данаил Крапчев), че да назначат Никола за сътрудник на вестника. Никола предава първата си статия, която предизвиква следния резултат:
,,- Ама ти, Николо, да се беше опитал да пишеш така, както ще се хареса на Данаил Крапчев. Там щеше да получаваш добра заплата, а и тази работа ти е по сърце.
- Аз, мамо, предпочитам да гладувам, но ще пиша само това, което харесва народът, а не Данаил Крапчев...
Не исках да му кажа, че баща му натяква за неговото стоене без работа. Но Никола беше умен...и сам се беше досетил.
- Ти му кажи, мамо, нека ми намери работа по моята специалност, най-тежката да бъде, но да работя. Та аз шест години съм учил и вече зажаднях за техника. Пък и неудобно се чувствувам така без работа като паразит." (Ел. Вапцарова)
И тук отново ще вметна мисъл на Марин Георгиев от романа му ,,Третият разстрел", която е съвсем уместна бележка към този превратен за живота на Никола Вапцаров момент:
,,Най-първо опитва (Йонко Вапцаров) да го направи журналист - значи е ценял най-съкровените му занимания, същите, за които го обвиняват, че в началото...е пренебрегнал... Както в любовта обаче, така и в писането Никола иска да си позволи онова, което не се позволява на новака - да бъде различен, и то още от първата статия...Като покриеш нормата, идва ред на волността."
Трябва да се оцени факта, че Йонко Вапцаров винаги помага за назначенията на Никола Вапцаров, до самата си смърт през 1939г.
След несполуката във в. ,,Зора", на 7 юли 1932г. Никола постъпва в книжно-мукавената фабрика в с. Кочериново. Там е назначен за огняр в дъскорезницата. Въпреки тежката 10-12 часова работа във фабриката, той продължава да чете, да рецитира, да проявява интерес към културния живот. Стреми се да огранизира театрални представления за работниците във фабриката.
,,Тук, особено през нощните смени, водехме безкрайни разговори, по-право говореше той, а аз слушах. А Вапцаров умееше да говори много увлекателно...говореше най-вече по литературни въпроси, главно за творчеството на Ботев, Яворов, Елин Пелин и др." (Живко Тодоров)
На 28 август същата година, при едно приятелско събиране в Горна Джумая, се запознава с Бойка Димитрова (Вапцарова).
,,На сбогуване той стисна силно ръката ми и каза с лека усмивка: ,,Сега ние сме другари, нали?". Аз кимнах с глава." (Б. Вапцарова)
Никола Вапцаров сред познати в Горна Джумая (Благоевград), 1933г.
През периода 1932-'34г. Никола Вапцаров се стреми да поддържа контакт с Бойка - чрез писма и лични срещи (изминава постоянно разстоянието от Кочериново до Горна Джумая, най-вече пеша, за да се види с нея). Никола е силно впечатлен от Бойка, което личи от писмата му и цялото му поведение:
,,...И най-малкото сега имаш основание да мислиш за трагизъм. Нали аз те обичам, Бойя? Какво повече искаш? Ето, изминаха едва 4 дена и душата ми болно ридае за тебе.
Възкръсват в паметта спомените ни, възкръсваш усмихната - гъвкава и стройна. Възкръсваш понякога и укорна, и недоволна. И ми става чудно как съм можал по-рано да живея без теб..."
- из писмо от 19 януари 1933г., Кочериново
През март 1933г. изчезва Йонко Вапцаров, задържан от организацията на Иван (Ванче) Михайлов, който смята стария Вапцаров за сериозен противник за първенството в ръководството на ВМРО. По същото време Никола Вапцаров сипра да се бръсне, за да не дразни кожата на лицето си, която често се е възпалявала. От много хора това е било приета като белег на траур за изчезването на Йонко Вапцаров.
От момента на отвличането на Йонко Вапцаров започва и преследването на цялото семейство Вапцарови от михайловистите. Има много спомени на съвременници, ставали свидетели на опити за покушения над Вапцарови. Следните спомени свидетелстват за това.
,,Една ранна пролетна вечер седяхме в неговата (на Борис Вапцаров) квартира...Изневиделица в двора на квартирата му нахлуха въоръжени михайловисти. Полицейският час беше минал...След обиска Борис (Вапцаров) беше закаран в ,,търлото" (ареста). Няколкодни след като бе освободен, припнах към квартирата му. Там на масата, прехвърлил крак въз крак, седеше непознат млад, сух и висок човек...Борисовият ,,бакьо" се осведоми за мене...и забравяйки за моето присъствие, запита Борис:
- И после?
Борис му обясняваше патилата си в ареста, как го удряли по главата с обемистия роман на Майн Рид ,,Конникът без глава", иззета при обиска, и дълбокомъдрено му предричали, че ако продължавал да чете такива дебели книги, нищо друго не може да излезе от него освен комунист."
- (А. Миладинов - Работническо дело, бр. 340, 6 декември 1959г.)
,,Един път чухме някой да ругае и да се доближава към нас. От храстите излезе с пушка Црън Киро, известен палач на организацията...Каза, че сме арестувани...Кольо му отговори, че няма право - нищо лошо не сме извършили: нито сме в чуждо лозе, нито сме брали плодове от чужд имот, седели сме си мирно. Изглежда, че Црън Киро е имал изрично нареждане да ни арестува в момент, когато преминем ,,границата на приличието между двама влюбени"...арестува Кольо, а мене ме заплаши: ще каже на родителите ми, че скитам с мъже из полето..."
- (Б. Вапцарова, Спомени за Вапцаров, 1972г.)
,,Към 3 и половина часа сутринта Вапцаров пристигна кален и изморен. Седна и почна да разказва. На връщане от Горна Джумая на около 1 километър от града македонските фашисти му устроили засада. Стреляли по него, но не го улучили. Побягнал назад, но се натъкнал на нова засада. Хукнал през хълмовете на изток, без път...едва се добрал до фабриката..."
- (Л. Стойнов - Нов живот, бр.30, 26 септември 1958г.)
На 13 август 1933г. получава писмо в отговор на запитването си защо стрелят по него от Ванче Михайлов. Същото Никола Вапцаров е носил постоянно в себе си ,,за добър спомен" до датата на самия си арест - 4 март 1942г. Тогава то е взето като веществено доказателство. След този инцидент Вапцаров започва да носи със себе си оръжие.
,,...Той се беше увлякъл по Бойка и нищо не можеше да го спре, за да отиде да се срещне с нея. Даже една вечер, като се връщал от Горна Джумая, ми каза, че някой е стрелял по него, но това не го стресна. През зимата взе да носи оръжие със себе си пистолет, защото бяха се появили вълци и казваше, че не иска да загине точно сега..."
- (спомен на Ел. Ненова)
В началото на 1934г. срещите между Никола и Бойка зачестяват. Така, при една от техните срещи, на 5 февруари и двамата са задържани от ВМРО.
,,Вървях по шосето Благоевград-Кочериново-София...С бързи крачки насреща идваше Кольо. Дълго се разхождахме..., но по едно време на мен ми стана много студено и започнах да треперя. Нямах сили да се движа повече. Кольо се изплаши, търкаше ми ръцете и краката, но нищо не помагаше. Влязохме в една колиба наблизо. Скоро чухме човешки стъпки. Отворихме вратата и видяхме един старец. Кольо му се извини, че сме влезли в неговата колиба.
- Тя не е моя, не се тревожете - отговори старецът и продължи пътя си нататък.
Аз се изплаших сериозно. Предложих на Кольо веднага да излезем на открито, да тръгнем за града. Докато той гасеше огъня, пред вратата застанаха трима мъже...Познах Барбата, войводата на Горна Джемая...Изгаснах. Кольо излезе и Барбата се опита да го удари. Вапцаров се дръпна и с твърд глас му каза:
- Нямаш право да ме биеш. Какво лошо съм ти направил?
Барбата се дръпна, помълча малко и после иронично извика:
- Я излез ма...Така ли те учи баща ти да се навираш с мъже по колибите...
- Слушайте, престанете да обиждате момичето! Тя е моя годеница и аз отговарям за нейното поведение.
- Така кажи бе, че сте годеници. Още утре ще ви оженим, аз ще ви стана кум. А сега тръгвайте пред мен, ще ви водя в организацията. Там ще обясните всичко...
После обмисляхме как да постъпим. Моите родители в никой случай нямаше да се съгласят да се омъжатъй рано - и то за човек с несигурно бъдеще. Решихме на другата вечер Кольо да дойде с файтон на нашата улица, а аз да бъда готова да заминем за фабриката... На сбогуване той ми напомни:
- До утре вечер. Да не се разколебаеш пак! Решено, нали?"
- (из спомени на Б. Вапцарова, 1972)
Сватбата на Н. Вапцаров и Б. Димитрова на 11 февруари 1934г.
На път за черквата на с. Бараково
(белката и шаферът - Живко Тодоров. Вапцаров и майка му са зад тях)
На 6 февруари Никола Вапцаров взема Бойка от дома ѝ, а през следващите няколко дни е в Банско, за да си набави докумнти. За да се ожени за Бойка, преминава в източноправославната черква. Между 9-10 февруари с Бойка уреждат жилището си в Кочериново. Така, на 11 февруари 1934г., 25-годишния Никола Вапцаров встъпва в брак с 21-годишната Бойка Димитрова. Останалото е история за друг път...
____________________________________
Това е трета част от серия публикации за живота, личността,
творчеството и смъртта на Никола Йонков Вапцаров.
Информацията за тази публикация е взета от специално издание по случай 80 годишнината от рождението на Никола Вапцаров. Спомените на съвременниците, както и информацията за пребиваването на Никола Вапцаров в периода 1926-'32г., е взета от ,,Летопис за живота и творчеството му" от Бойка Вапцарова (издадено 1978г.)
За да разберете повече информация за проекта ,,По стъпките на Никола Вапцаров" - тук.
Коментари
Публикуване на коментар