Faith is no doubt

,,... такава е съдбата на поетите - първо ги убиват, а после ги четат." - Джонатан Лител Понеделнишки да си излея душата... Преди известно време случайно попаднах на интервю на поета Недялко Йорданов ( тук ). Беше по случай 80-ия му рожден ден. Направи ми впечатление как той каза, че не може да повярва, че е възможно да е на 80, че дори се срамува от това. Човек не чува всеки ден такова нещо, затова и го запомних. Първосигнално отхвърлих подобен срам като невъзможен. Но тази негова мисъл ме накара да разчовъркам мозъка си. Наистина, поезията като че ли е по-скоро отредена на младостта. Защото младите търсят и усещат нещата по различен начин. Като че поезията е израз на търсенията, на надеждата да подредиш нещо като го изразиш в думи. Тя е като някакъв тайфун. И докато младите се чувстват някак застрашен от скоростта на вятъра в периферията, като че с възрастта човек достига до окото на бурята и вече вижда нещата някак по-спокойно, не толкова драматично. Така ли е? Не знам. Така го...

  Здравейте, четящи! Наскоро дочетох ,,Търговска къща", роман 5 от Азиатска сага на Джеймс Клавел ( тук ). За тази част от сагата ще споделя мнението си след известно време. Междувременно искам да отговоря на един определен въпрос от таг, който направих в Инстаграм профила на блога ( тук ). Въпросът е следният: Кой герой е оставил най-дълбока следа у теб? Но за да дам отговорна този въпрос, трябва да започна с предистория, затова и извинете за ,,лирическото" отклонение. Аз съм страстен читател и изключително впечатлителен човек, т.е. вдъхновявам се от много и различни неща, които оказват влияние върху мен. Персонажите от романите, които чета, играят огромна роля във формирането ми като личност. Звучи странно и може би е трудно за разбиране. Затова и ще дам пример. Ето, аз обичам историята. Но причината да обичам предмета, с който се занимава историята, не са събитията, а личностите - Юлий Цезар, Сун Дзъ, Марк Аврелий, Николо Макиавели, Наполеон Бонапарт, Михаил Кутузов, т...

Picture  Hi, readers! Today I decided to write about my experience with audio books. I've planned writing this publication for a few months, but because of my schedule - studying, reading books, most of all because I'm a lazy person, there is no point in lying, I've been procrastinating with it.  I think that the benefits that audio books give us are clear. They are probably the easiest way to learn some kind of information. That's why I've decided to share with you my personal experience with it. I'll try to present it in the most short, meaningful and useful way I can. Again, I write about my own experience. I'm going to share with you what I think is useful:  - what I think about audio books - 3 books I've listened and recommend - 3 apps I've used/'m using Until the beginning of 2020 I had some unsuccessful attempts trying to listen to audio books in English. I think that they were unsuccessful because I had a negative opinion about this forma...

Някъде в гр. Дупница Примири се с тази мисъл...— или ще ти отрежат ръката, или ще умреш. А щом въпросът стои така, не можеш да се оставиш да умреш. Щом си се родил веднъж, длъжен си да оцелееш. На всяка цена! _____________________________________ Азиатска сага:   1. Шогун  (1975)   2. Тай-пан (1966) 3. Гай-джин (1993)   4 . Цар Плъх  (1962)   5. Търговска къща (1981)  6. Вихрушка  (1986) _____________________________________ С прочита на тази част от Азиатска сага се убедих, че Джеймс Клавел никога не би ме разочаровал... Винаги е трудно, когато дойде ред да пиша за книгите на Джеймс Клавел. Разказано надве-натри, те не изглеждат като нещо особено. Но както във всяка своя публикация за сагата, сега пак ще повторя - неговите романи са подобни на уникални пъстроцветни мозайки от незначителни събития, които ние наричаме живот. Но когато човек затвори и последната страница, когато се взре в истинността на пъстроцветните гами, мозайката се подрежда и о...

Здравейте, четящи! Днес дойде времето накратко да нахвърлям отговорите си на зададени ми от вас въпроси/предизвикателства. Това е резултат от мое запитване в Instagram и искрено благодаря на тези от вас, които се включиха. Трябва да кажа, че беше истинско удоволствие да премина през целия този изпитателен процес. Определено някои от предизвикателствата за мен бяха истинско мъчение, тъй като аз съм изключително мързелива по природа. Но резултатът ми се услади, признавам.  Но не ми се иска повече да увъртам. Смятам да оставя на вас да прецените това как съм се справила. Ще се радвам, ако споделите и какво е вашето мнение относно тази нова рубрика в блога ми - Предизвикай книжния блогър .  → Прочети отново книгата, която те накара да започнеш да четеш. Макар че във физическия свят времето е разрушител, в духовния мир то е често съзидател. Споделяла съм и преди, но пак ще кажа - книгата, която ме тласна да чета с любов, е ,,Конникът без глава" на Майн Рид . Прочет...

Какъв е смисълът? От  известно време си задавам този въпрос. И колкото повече търся смисъл, толкова по-малко го откривам. Какъв е смисълът на това, което правя? Има ли полза за мен, ами за другите? Нима е необходимо да пръскаш отрова около себе си, за да бъдеш забелязан? Необходимо ли е да споделяш мислите си в социалните мрежи? Какво мислят другите? Ами аз? Защо? Вълнува ли ме това колко харесвания/like-а ще получа? Истината е, че социалните мрежи като Facebook, Instagram, Facebook, Pinterest, Tumblr, т.н. са преизпълнени с прекрасно обработено съдържание. Всяка снимка, която виждам, е обработена. ,,Естествената" поза тип ,,колко са ми хубави обувките", ,,не подозирам, че ме снимат" или ,,какви прекрасни клепки" е навсякъде. Едни и същи selfie физиономии и излъскани форми. Пък и истината е, че ние търсим това - естетически красивото, което постепенно става банално. Има и нещо друго. Да речем, съберат се 7 души и отидат в една дискотека в петък вечер. Те препълват с...

Gif Здравейте, четящи! Отдавна съм забелязала архиетипните ситуации в живота си (разбира се, не броим ставането и лягането). Имам предвид най-вече дразнещите паразитни явления когато чета книги. Днес, подтиквана от желанието си да намеря поне един съмишленик и да разбера, че не съм единствената подложена на мъчения докато чета, реших да направя тази публикация. Убедена съм, че има десетки други дразнещи неща, които се случват, но тъй като нямам желанието да поемам Сизифовия труд на тяхното описване, просто ще очертая параметрите на моето раздразнение с 3 основни. За съжаление не всичко е еднорози и дъги в царството на четящите... П.П. Едно от най-омразните ми неща е писането на уводи.  ⇍⇏ 1. Проклятието на последната глава Забелязали ли сте, че когато четете последната глава от някоя книга, се намира нещо/някой, което да прекъсне четенето? При мен се случва винаги . Дори в абсолютно празна къща все се намира нещо, което да прекъсне четенето на та...