Faith is no doubt

Gif Здравейте, четящи! Отдавна съм забелязала архиетипните ситуации в живота си (разбира се, не броим ставането и лягането). Имам предвид най-вече дразнещите паразитни явления когато чета книги. Днес, подтиквана от желанието си да намеря поне един съмишленик и да разбера, че не съм единствената подложена на мъчения докато чета, реших да направя тази публикация. Убедена съм, че има десетки други дразнещи неща, които се случват, но тъй като нямам желанието да поемам Сизифовия труд на тяхното описване, просто ще очертая параметрите на моето раздразнение с 3 основни. За съжаление не всичко е еднорози и дъги в царството на четящите... П.П. Едно от най-омразните ми неща е писането на уводи.  ⇍⇏ 1. Проклятието на последната глава Забелязали ли сте, че когато четете последната глава от някоя книга, се намира нещо/някой, което да прекъсне четенето? При мен се случва винаги . Дори в абсолютно празна къща все се намира нещо, което да прекъсне четенето на та...

с. Баланово, в памет на падналите партизани (1943-'45г.) Никога досега не съм си позволявала да говоря и пиша за труд от такава величина. Причината за това е, че в българската литература няма аналог на това, което е написал Симеон Радев .  Самата аз четох в продължение на месеци първите два тома на ,,Строителите на съвременна България" . Това се дължи на факта, че 1) не е художествена литература, а същевременно не може да бъде отнесено и като  изцяло документален труд, 2) сигурно, ако съберем бележките към самата книга и имаме предвид дребния шрифт, ще се съберат около 1400-1500 страници, 3) естествено, търсих допълнителна информация относно някои от събитията.   В следващата част от публикацията ще се опитам сбито да представя за какво точно се отнася двутомния труд на Симеон Радев. ПРЕДИ ДА КАЖЕТЕ НЕЩО: Наясно съм, че през 2009г. е издаден трети том. Но не успях да го открия в библиотеката, а що се отнася до закупуването му - отложих  го напр...

ЛОВЕН ДОМ, гр. Дупница Добре дошли! Следващото, което ще напиша, е свързано с най-известния роман на Димитър Димов , а именно - ,,Тютюн" , четиво, което се изучава в училище. Не бих отнесла публикацията си към ревю, задължителна литература и т.н., защото ,,Тютюн" за мен е изключително важен. Не само като качествена стойност в българската литература и неоспорим връх в творчеството на Димитър Димов , нито като история, която съм харесала/не съм харесала. Накратко ще кажа следното: започнах да чета романа с ясната представа, че родният град на огромна част от героите в романа не е назован. Eдва ли сте неосведомени, но аз съм длъжна да кажа, че и до днес това е водещата мистерия. Масово прочетох какви ли не глупости, най-голямата от всички, - че градът е Пловдив. Не бързайте да се възмущавате! Наясно съм, че масово е разпространена тази измислица, а и предполагам, че в българските училища се преподава с идеята, че градът е Пловдив. Ами не е, няма какво да си кривим ду...

Здравейте, четящи! Днес реших да намина за малко, за да споделя с вас този интригуващ таг. Това е и първата ми публикация за 2020 година. Реших да не е нещо натоварващо, да не е и ревю, а просто кратък въпросник. Самият таг е от Инстаграм. Преди да започна, искам да кажа, че можете скоро да очаквате в блога публикация относно ,,Тютюн" , роман на Димитър Димов . Забележете, че не казвам ,,ревю", нито ,,мнение", тъй като тази книга за мен е особено специална. Защо? - ще разберете, когато оформя докрай самата публикация. А сега е време да започваме... ↳↱↰↲ 1. Червено кадифе (книга, която ви остави с противоречиви чурвства) От дистанцията на времето...определено това е романа на Матео Струкул - ,,Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца" . Може би причината е в това, че не остави особени следи в моето съзнание или пък във факта, че е опитано да се пресъздаде мисленето на личност като Казанова (не знам). Добър роман е, но не е най-доброто, което съм ч...

Като за последно през 2019 година... Като повечето хора по света и аз се отдавам последните няколко дни на всяка година на оценки. Главно - оценявам себе си и своите постъпки, изпълнението на поставените в началото на тази година цели и доколко всъщност изпълнението им е дало резултат. И откривам, че колкото повече човек постига, толкова повече иска. Всички сме така, но нима това го прави редно? 2019 година за мен беше година на откриване. През тези 12 месеца преосмислих целта на своето съществуване (карма може и да е карма, но всичко което се отнася до мен е мое решение). Всъщност е по-правилно да се каже, че я проумях. Избрах поприще, в което искам да се развивам (но все още ще запазя в тайна от вас). Открих, че някои връзки са изключително токсични и прецених, че подобно нещо не е за мен. Прекратих контакти. Затвърдих други. Преживях ужаса да видя живота си на лента след нападение от обучавано за боеве куче срещу моя домашен любимец (и да, продължавам да обичам животните). От...