Нежността в думите... #1 /В стихове./


Стиховете...
Винаги съм изпитвала особена любов към стиховете. И винаги съм смятала, че човек не може да остане глух и сляп за красотата им. Мелодията на думите, чувството, което предават... Способността им да потапят в други светове и чувства...
Да, винаги съм обичала стиховете. И винаги съм смятала, а и продължавам да смятам, че човек не може да ги разбере. Трябва да ги почувства. Защото в основата на лириката е чувството. А чувствеността у човека от какво се определя? Мислите, животът му, настроение то му в дадения момент?
Според мен човек усеща истински само когато изпита болка. Или тъга. Колко ли често се замисляме в щастието си? Нека си признаем, че мисълта идва с тъгата и копнежа, с надеждата за едно по-добро...

Но да не ви занимавам повече. Днес съм решила да ви представя три мои любими стихотворения в оригинал. Едно от моя любим български поет Дамян Дамянов. Едно от невероятния руски класик Александър Сергеевич Пушкин, и едно незабравимо стихотворение от разкриващия душата английски поет Томас Уайът.

В публикацията ще видите: 

➼ Стихотворения в оригинал
 Това, което означават за мен





За това, което предизвиква в мен:

Обожавам меланхоличното звучене в стиховете на Дамянов. Във всяко едно аз откривам не само душата на поета, но и своята собствена. Отчаянието и болката, толкова необозрими и някак станали част от самите нас. Но не само болка, а и някаква надежда улавям именно в това му стихотворение- ,,Парадокс", която е покъртителна с яснотата си. Дори и в самотата, човек не може да бъде сам. Дори в копнежа си по самотата, човекът винаги има другар. И тази надежда изпълва мен самата. И ме кара да осъзная истината, че дори и в мрака, винаги има светлина.  






За това, което предизвиква в мен:


Наскоро имах възможността да усетя звучността на стиховете на Пушкин в оригинал. Дотогава, поради езиковата бариера, изпитвах трудност да се ,,докосна" до мелодичността му. Творбите на Пушкин са изпълнени с жар и чувственост, които трудно биха могли да се видят у други поети. А най-известното негово стихотворение- ,,Я вас любил" е не само израз на таланта на Пушкин, но и на възвишеността му. В бездната на загубената любов, все пак проличава вяра, че обичната може и трябва да открие щастието. В мен стихотворението предизвиква особено чувство... При всеки един прочит откривам нещо ново, различно и уникално. Сега ли? Сега виждам, че истинската обич е в желанието за другия, за неговото щастие...



⤺⤻


За това, което предизвиква в мен:

Преди известно време и то съвсем случайно се запознах с част от творчеството на Уайът. И въпреки че е живял през Ренесанса, аз смятам, че някои от творбите му са напълно актуални и днес. В тях има искреност, която наистина спечели моето внимание. За стихотворението, което съм предоставила на вашето внимание- "They Flee from Me" мога да си представя какво си казахте след като го прочетохте. ,,Каква пък надежда и нежност в това?" Ами аз лично виждам надеждата на твореца. Сякаш, по някакъв начин думите развързват лента, която дълго време е закривала истината от очите. А след осъзнаването на цялата безнадеждност, въпреки болката от изоставянето, аз виждам красотата на спомена и желанието да съзреш въпреки всичко.



Надявам се публикацията ми да ви е харесала. Бих се радвала да разбера какво е мнението Ви за този вид мои публикации. Също така се надявам да споделите кое е Вашето любимо стихотворение. А какво предизвиква то във Вас?

Коментари

  1. Много хубав пост, Гери! Страхотна идея, за такъв вид постове! Да споделяш стихотворения, какво предизвикват у теб и мнението ти за тях. Интересен пост и определено е нещо, което малко се среща в блогърството!
    Имам прекалено много любими стихотворения, но може би първото за което се сещам е "Стон" на П. Яворов, не мога да опиша колко много ми харесва и какво предизвиква в мен.
    Ще чакам с нетърпение 2-ра част за да разбера какви други стихотворения си избрала, и какво ти е мнението за тях! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Втора част няма да е в стихове. Ще е насочена... Но да не издавам. :D Благодаря ти за отделеното време! Много се радвам, че публикацията ми ти е харесала! ^^

      А сега за ,,Стон" от Яворов... Едно от най-нежните стихотворения на Яворов /поне аз мисля така/. Преизпълнено с печал и същевременно проличава някаква борба между телесното и душевното. Благодаря ти, че ми напомни за това стихотворение! Отдавна не се бях сещала. :))

      Изтриване
  2. След като моя милост се усети, че само този твой пост още не съм прочела, Гери, ще ти кажа любимото ми стихотворение.


    Черна песен - Д. Дебелянов

    Аз умирам и светло се раждам - 
    разнолика, нестройна душа, 
    през деня неуморно изграждам, 
    през нощта без пощада руша.

    Призова ли дни светло-смирени, 
    гръмват бури над тъмно море, 
    а подиря ли буря - край мене 
    всеки вопъл и ропот замре.

    За зора огнеструйна копнея, 
    а слепи ме с лъчите си тя, 
    в пролетта като в есен аз крея, 
    в есента като в пролет цъфтя.

    На безстрастното време в неспира 
    гасне мълком живот неживян 
    и плачът ми за пристан умира, 
    низ велика пустиня развян.

    В мен предизвика чувство на... разпознаване. Чета и виждам себе си, особено в стиховете:

    Аз умирам и светло се раждам - 
    разнолика, нестройна душа, 
    през деня неуморно изграждам, 
    през нощта без пощада руша.

    Сякаш някой е почувствал душата ми и я е написал на хартия... Добре това звучи откачено. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Страхотно-откачено, така да знаеш. Стихотворението е наистина прочувствено. Бладодаря ти, че го сподели! ^^

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ревю: “Quo vadis“- Хенрик Сенкевич

Ревю: ,,Всичко, всичко"- Никола Юн

Ревю: ,,Каин и Авел"- Джефри Арчър