Нежността в думите... #1 /В стихове./

Стиховете...

Винаги съм изпитвала особена любов към стиховете. И винаги съм смятала, че човек не може да остане глух и сляп за красотата им. Мелодията на думите, чувството, което предават... Способността им да потапят в други светове и чувства...

Да, винаги съм обичала стиховете. И винаги съм смятала, а и продължавам да смятам, че човек не може да ги разбере. Трябва да ги почувства. Защото в основата на лириката е чувството. А чувствеността у човека от какво се определя? Мислите, животът му, настроение то му в дадения момент?

Според мен човек усеща истински само когато изпита болка. Или тъга. Колко ли често се замисляме в щастието си? Нека си признаем, че мисълта идва с тъгата и копнежа, с надеждата за едно по-добро...

Но да не ви занимавам повече. Днес съм решила да ви представя три мои любими стихотворения в оригинал. Едно от моя любим български поет Дамян Дамянов. Едно от невероятния руски класик Александър Сергеевич Пушкин, и едно незабравимо стихотворение от разкриващия душата английски поет Томас Уайът.

В публикацията ще видите: 

➼ Стихотворения в оригинал

➼ Това, което означават за мен

⟳

За това, което предизвиква в мен:

Обожавам меланхоличното звучене в стиховете на Дамянов. Във всяко едно аз откривам не само душата на поета, но и своята собствена. Отчаянието и болката, толкова необозрими и някак станали част от самите нас. Но не само болка, а и някаква надежда улавям именно в това му стихотворение- ,,Парадокс", която е покъртителна с яснотата си. Дори и в самотата, човек не може да бъде сам. Дори в копнежа си по самотата, човекът винаги има другар. И тази надежда изпълва мен самата. И ме кара да осъзная истината, че дори и в мрака, винаги има светлина.  

➷

За това, което предизвиква в мен:

Наскоро имах възможността да усетя звучността на стиховете на Пушкин в оригинал. Дотогава, поради езиковата бариера, изпитвах трудност да се ,,докосна" до мелодичността му. Творбите на Пушкин са изпълнени с жар и чувственост, които трудно биха могли да се видят у други поети. А най-известното негово стихотворение- ,,Я вас любил" е не само израз на таланта на Пушкин, но и на възвишеността му. В бездната на загубената любов, все пак проличава вяра, че обичната може и трябва да открие щастието. В мен стихотворението предизвиква особено чувство... При всеки един прочит откривам нещо ново, различно и уникално. Сега ли? Сега виждам, че истинската обич е в желанието за другия, за неговото щастие...

⤺⤻

За това, което предизвиква в мен:

Преди известно време и то съвсем случайно се запознах с част от творчеството на Уайът. И въпреки че е живял през Ренесанса, аз смятам, че някои от творбите му са напълно актуални и днес. В тях има искреност, която наистина спечели моето внимание. За стихотворението, което съм предоставила на вашето внимание- "They Flee from Me" мога да си представя какво си казахте след като го прочетохте. ,,Каква пък надежда и нежност в това?" Ами аз лично виждам надеждата на твореца. Сякаш, по някакъв начин думите развързват лента, която дълго време е закривала истината от очите. А след осъзнаването на цялата безнадеждност, въпреки болката от изоставянето, аз виждам красотата на спомена и желанието да съзреш въпреки всичко.

Надявам се публикацията ми да ви е харесала. Бих се радвала да разбера какво е мнението Ви за този вид мои публикации. Също така се надявам да споделите кое е Вашето любимо стихотворение. А какво предизвиква то във Вас?