Нежността в думите... #2 /В книгите./
Какво по-красиво нещо от това, което е видимо за всекиго, но
неосъзнато от никого? Какво по-нежно от онова, което гради разрушеното? А кое
гради?
Думите...
Днес съм тук с нова порция думи. Не мои, в моите надали
някой би се вслушал. Днес съм тук, за да ви покажа силата на нежността,
намираща отражение в редовете на тези така любими ни предмети-книгите. Но преди
това ще трябва да ми простите. Имам да ви казвам нещо, което мисля още от
самото начало на книжния си път...
Отварям книгата всеки ден и потъвам в друг, но същевременно
мой свят. Свят на корабокрушения, свят на разруха... Но и свят, в който цари
обич, в който се вижда грижата за другия. Кое ме кара да отварям книгата всеки
ден? Копнежът да изпитам нежност...
А сега ще оставя цитатите да говорят сами.
↶↷
ЛЮБОВ
„… Що е любов? Любовта е в твоята хубост, в твоята нежност,
в гласа ти, във всеко твое движение. И в милите грешки, които правиш, когато
говориш на моя език. Любовта е това, което и двамата чувствуваме, когато седим
един до друг и мълчим. Любовта е и в нашето мълчание. И нека продължи до
безкрай нашето мълчание, защото, когато мълчим седнали един до друг, ние мислим
един за друг. Сега и аз мълча в това далечно село, в тая дълбока нощ, а ти си в
мене. Това е любовта. Аз знам, че и ти сега не спиш и ние сме заедно, сами в
тая глуха нощ. Това е любовта. За нея нема разстояния и далечини, нема
прегради. Къде сме ние с тебе, когато сме заедно? Ние летим в светлина, която е
по-хубава от слънчевата; тя не притваря очите ни с болка, очите ни гледат
спокойно в нея и виждат чудесата, които стават в нас и около нас. Тя променя
цвета си според нашите желания. Ние виждаме всичко, което пожелаваме да видим.
Ние виждаме и това, което ще бъде за нас, ще стане за нас, както ние го
пожелаваме. Такава е светлината на любовта — само красота и радост. В нея
човешката душа се освобождава. Когато сме заедно или когато мисля за тебе,
мислите ми летят свободно, желанията ми се раждат свободно, извират от сърцето
ми. Ти ще кажеш, казвам и аз с тебе: в нашата обич ние живеем само за себе си,
но нашите мисли са хубави, нашите желания са хубави."
-,,Гласовете ви чувам", Димитър Талев
↜↝
ПРИЯТЕЛСТВО
,, Д’Артанян, с насълзени от благодарност и светнали от
радост очи, се върна при Атос, който продължаваше да седи до масата и да разглежда
на светлината на лампата последната си чаша малага.
— Е! — рече той. — Те също ми отказаха.
— То е, защото никой, скъпи приятелю, не е по-достоен от
вас.
И той взе перо, вписа в указа името на д’Артанян и му го
подаде.
— И така, няма да имам вече приятели — каза младежът, — уви,
няма да имам нищо, само горчиви спомени…
И той опря глава на ръцете си, а по страните му се плъзнаха
две едри сълзи.
— Вие сте млад — отвърна Атос — и има време горчивите ви
спомени да станат приятни!"
- ,,Тримата мускетари", Александър Дюма
⤺⤻
НАДЕЖДА
,,А на летящото напред корабче под белите платна смели люде,
изпитани в боеве с несгодите, до късна нощ говореха и пееха за новия живот.
Звездите, океанът и вятърът слушаха думите им. Не само за близките си мислеха
те, но и за пътя, по който хората трябва да вървят за в бъдеще. В своите светли
и смели мечти те продължаваха да вярват, че сред света на насилие и робство ще
могат да основат първия Град на слънцето. Но те разбираха, че само нови
поколения от смели хора, живеещи по волните простори на земята, освободена от
страшната власт на златото, ще могат да изградят Град на слънцето за цялото
огромно семейство на човечеството. Те се надяваха, че това ще стане
скоро."
-,,Наследникът от Калкута", Р. Щилмарк
ПРАЗНОТА
,, До Паскал Ковичи
Скъпи Пат,
Веднъж ти ме свари да дълбая някаква фигурка от дърво и ми
каза: „Защо не ми издялкаш нещо?“
Попитах те какво искаш, а ти каза:
„Кутийка.“
„За какво ти е?“
„Да слагам разни неща.“
„Какви неща?“
„Каквито ми падне“ — рече ти.
Добре, ето ти кутийката. В нея съм сложил всичко, почти
всичко, което имам, но тя пак не е пълна. В нея има и болка, и възбуда, добри и
лоши чувства, зли и светли помисли, радостта на първозачатието, и малко
отчаяние, и неописуемия възторг на съзиданието.
И освен всичко това — цялата ми благодарност и обич към
тебе.
А кутийката пак не е пълна.
Джон"
- ,,На изток от Рая", Джон Стайнбек
➴➶
КОПНЕЖ
,,Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той
не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше
цялото му същество. Не бе я виждал отдавна, а не можеше да я забрави."
-,,Железният светилник", Димитър Талев
⥌⥍
ИСКРЕНОСТ
,,— Като ви гледам двамата, разбирам какво ми е липсвало цял
живот. — Хейзън говореше замислено и с печал. — Любовта, изречена,
недоизречена, подразбираща се, която съществува между вас. Зависимостта един от
друг, неизменната подкрепа един на друг. Имал съм доста жени през живота си и с
повечето от тях ми е било много хубаво, а вероятно и на тях с мен. Имах пари,
успех, известна слава, дори това много рядко срещано явление — случайни прояви
на благодарност. Но никога не съм имал подобно нещо. И то е като голяма дупка в
мен, през която вятърът вие — до безкрайност.“
-,,Хляб по водите", Ъруин Шоу
⥡⥝
ЗАРАДИ ВСИЧКО
,,-Обичам те- прошепна той и ме целуна по челото. – С всички
твои бодли.’’
Коментари
Публикуване на коментар