Нежността в думите... /В търсене на.../



Публикацията ми не е инцидентна. Убедена съм, че някои от вас си мислят, че давам отпор в една наскоро появила се неприятна ситуация за мен. Ако до днес не е станало ясно, сега ще кажа- аз не съм човек, който позволява на емоцията да се шири волно и да вреди на другиго. Съзнателно. Възпитанието ми не позволява да използвам интернет пространството едва ли не като безкраен кладенец, в който да хвърлям всичко. Без мисъл. Или без понятие как може да повлияе на нещо толкова крехко като човешката душа...
В моя все още не особено голям опит съм разбрала едно- думите могат вредят, но и да лекуват. Да наранят, но и да изцерят. Да гневят, но и да успокояват. Да натъжат, но и да зарадват. Да скрият, но и да тълкуват. Могат да направят ВСИЧКО. Да, абсолютно всичко. В какво да се превърнат думите- това избираш САМО И ЕДИНСТВЕНО ТИ.

Днес идвам при вас с цел- да изразя вечния копнеж на душата. На онзи безкраен метеж, който непосредствено преследва всяка душа. Да, особено тази, която търси чрез четенето.

,, Думите му ме връхлетяха като камъни, макар и да облекчиха една разранена част от душата ми.“
-,,Двор от мъгла и ярост", Сара Дж. Маас

Ако все още не сте разбрали- публикацията е средство, чрез което чертая. Чертая път, за който мислех от самото начало, но който видях след изразен ,,гибелен гняв“ /,,Илиада“, Омир/. Това е началото на серия публикации, които ще осъществя този месец. С цел да покажа нежността в словото. Сред негативизъм и руини, създания черни и грозни, които неизбежно следват всеки един от нас, аз ще се опитам да покажа красотата в словото. Защото трябва да признаем, че света не е черно и бяло. Човекът не е само лицемерие и искреност. Животът не е само добър и лош. Нека приемем нюансите, за да съзрем отвъд...

„- Сянка ли?- Кожата на Давос настръхна.- Сянката е създание на мрака.
- Вие сте невежа като дете, сир рицарю. В мрака няма сенки. Сенките са слугите на Светлината, децата на Огъня. Най- яркият пламък хвърля най- тъмните сенки.“
-„Сблъсък на крале“, Джордж Р.Р. Мартин




Месец май е един от най-любимите ми месеци. Затова и желая да го ,,почета“. Но не само него. Искам да почета и нежността в живота. Защото човекът копнее и търси винаги едно нещо, обединено под хиляди имена. Имена като: щастие, радост, любов...

Ние се стремим към нежността, която неизменно ни съпътства винаги.  

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ревю: “Quo vadis“- Хенрик Сенкевич

Ревю: ,,Всичко, всичко"- Никола Юн

Ревю: ,,Каин и Авел"- Джефри Арчър