Разнообразието в еднообразието или за това как желаем, но не правим...


Привет, четящи!
От много време се питам трябва ли да си изкажа мнението или просто да премълча? В последно време се нагледах на изказвания как трябва да се четат ,,стари" книги (2000- '14), което за мен си беше направо потресаващо. Или пък още по-добрия вариант-как няма книги на българския пазар. Имаше и няколко изказвания за това как само, за да се хареса един блогър/влогър/обикновен четящ на някое издателство, изказва само положителни мнения. О, имаше и още десетки изказвания, но тези се врязаха трайно в паметта ми...
Днес идвам при вас с желанието да се отърся от този си малък дявол и да започна начисто месеца. Нека поговорим отново за този така наболял въпрос-липсата на разнообразие. Ще си кажете: ,,Няма за какво да пише, та затова сега отваря тази тема.“, ,,Иска да събере посещения.“, ,,Нарочно го прави, за да дразни обстановката.“ Аз пък ще ви помоля само за едно нещо.  Преди да заклеймите поста и мнението ми ще ви помоля да се запитате- толкова ли държите на разнообразието или просто нямате желание да се защитите?


,,Ако четеш само книгите, които всички четат, можеш да мислиш само за онова, което всички мислят".
- Харуки Мураками


↜↝

Подготовката
/за това как избираме книгите си/

Интернет мрежата или просто Интернет, играе важна роля в избирането на четивата. Всеки ден, влизайки в мрежи като Facebook, Goodreads, Instagram и прочие, биваме облъчвани. Да, нека си го признаем. Особено пък що се отнася до новите заглавия. Ще ви дам пример с така обичните ни ,,50 нюанса ...“ и техният бум през 2012 година в България. Бих могла да ви кажа: ,,Толкова и толкова са издадените бройки в България. Толкова са продадени. Авторката е спечелила еди-колко-си пари.“ . Важно ли е това? Ами в случая не.
Да се върна към идеята си. Говорех  за облъчването или още така наречения доминов ефект. Виждате ново заглавие. Казвате си: ,,О, може би е интересно.“. Два дни по-късно четете първото ревю. Хубаво, това се оказва глътка чист въздух. Нещо ново, различно и кой знае? Може би дори едно незабравимо приключение. Не щеш ли обаче ревюта за четивото започват да валят отвсякъде. ,,О, уникално е, незабравимо, страхотно четиво!“ или другата страна на монетата ,,Не струва, прехвалена е, просто е твърде банална историята!“ И всичко това оказва влияние. Добавяш книгата в списъка си, защото ти се ще да разбереш дали думите са основателни. От тук идва и еднообразието. Ти ставаш част от редицата, поредното парче от доминото. Дали положително или отрицателно, мнението ти непосредствено ще бутне следващото парче. А това лошо ли е?- питам аз.


↻↺

Четенето
/за това как четем книгите/

Книгата е избрана и чака ред. Казвате си: ,,Нека отшуми манията и ще я прочета. Тогава никой няма да забележи, че съм част от редицата.“. Знам, че често си го казвате, много моля. Аз също прилагам тази хватка понякога. Но има и друга страна: ,,Ще прочета, защото ми е интересно. Искам да разбера за какво пък толкова говорят хората.“...
Давам ви пример с ,,Двор от рози и бодли“ на Сара Дж. Маас- книга, която почти всеки е прочел.




1. Повлиян от положителните мнения

Често пъти започвате с ентусиазъм. Книгата се е харесала на много  хора и е нормално да имате очаквания към творбата. Ще ви се да видите дали би предизвикала същото и при вас самите. Четете. И тук стигаме до подточките...

а) Книгата ви е харесала и ви се е сторила най-прекрасното нещо, до което сте се докосвали. Благодарни сте, че сте я прочели и защитавате върло прочетеното. Радвате се, че има и с кого да обсъждате книгата и героите, защото това не е особено често явление. Щастливи сте, че хората я четат и сте неимоверно доволни от положителните коментари...

б) Книгата не ви е харесала. Сторила ви се е банална и скучновата. Ядосани сте, че сте си изгубили времето и решавате да споделите мнението си, та било то и отрицателно. Но това предизвика лавина от обиди и изказвания от типа: ,,Ама как може? Книгата е страхотна!“ , ,,Ти явно си толкова сляп, че не можеш да оцениш красотата ѝ!“ . Започвате неусетно за себе си да търсите отговорите. ,,Не ми хареса развитието на действието.“, ,, Диалозите бяха кратки.“, ,,Този герой не-знам-си-какви глупости прави.“ Държите на това, че имате право на индивидуално мнение. Започвате да казвате: ,,Този ме измами! Каза, че ще ми хареса, а пък на мен не ми.“ (Приемете най-после, че вие сте направили собствения си избор) Питате се дали проблемът е при вас. Изведнъж неусетно за себе си започвате да страните от този тип групи, защото ви карат да се чувствате като черната овца...

2. Повлиян от отрицателните мнения

Толкова много изчетени отрицателни мнения... И във всяко проличава злъчта на писалия текста. Е, ясно е, че не може да се хареса на всеки. Казвате си, че не може да бъде толкова зле, че трябва да прочетете, за да видите сами. И започвате четенето...

а) Книгата ви е харесала и спорите с отрицателно изказалите се за нея. Оправданието е, че не можете да допуснете такива ,,лъжи“ да се бълват за книгата. Ами, ако отрицателното мнение беше ваше? Щяхте да кажете, че имате право на мнение и не ви пука, нали?

б) Книгата не ви е харесала и все пак се чувствате удовлетворен. Е, понякога се питате защо не сте се вслушали в гласа на онзи, от когото сте се повлияли...


 ↫↬

Коментирането
/споделянето на мнението/

Тук ми се ще да кажа, че имам особено отрицателно мнение за всички изказвания. Без значение дали ви е харесала дадена книга или не, проявявайте разбиране. Аргументирайте се без значение от вида на мнението. За жалост все по-малко четящи се аргументират в днешно време...



За еднообразието

Има еднообразие и то е факт неоспорим. Особено що се отнася до блогърските среди. Един прочете ,,Красавицата и Звярът“ и си изкаже мнението. Неусетно дори за самите вас след два дена се започва едно огромно движение. Доминото неусетно блъска другото...
Проблемът е, че всички ползвате едни и същи източници. Goodreads , Facebook ( и особено много няколко определени читателски групи). Щом искате разнообразие, търсете други източници. Запитайте се кога стъпихте последно в библиотека? Кога за последен път започнахте книга на сляпо? Кога за последно не се поинтересувахте от чуждото мнение, преди да започнете да четете? Кога за последно взехте книга от незнаен за вас автор?

За надпреварата

Има го и този проблем. Четенето за време, което мен искрено ме отвращава.

,,Трябва да прочета тази книга, за да напиша пръв ревю.“

И защо? По ли удовлетворени се чувствате, когато сте първи? Ще ми кажете, че има много причини. При всеки са различни. Състезателен дух и прочие... И че това не ви кара да обикнете книгата по-малко. Или пък ще кажете, че просто четете бързо.
Не знам какви да причините ви. За себе си ще кажа, че не се състезавам. Може една книга 3 месеца да я чета. Това не ме прави по-малко. Това ме прави каквато съм. Защото аз не чета, за да се състезавам. Чета, просто защото това обичам да правя.



➴➶

Моят път в литературата

Аз чета сериозно от 5-ти клас. Влюбих се в четенето благодарение на ,,Конникът без глава“ от Майн Рид. След като ме развълнува, поисках още книги. И тук имах щастието да бъда насочена към класически автори като Александър Дюма-баща, Емилио Салгари и Роберт Щилмарк. Неусетно открих невероятни четива, за които почти никой от вас не е чувал. В своето начинание и приключение, аз не се допитвах до социалните мрежи. Отивах в кварталната библиотека или когато можех, в селската библиотека. Често карах  баба си или пък баща си да ми препоръчват книги. Докато не открих своя път...

Затова и ви казвам сега- има книги. Пазарът е пълен с нови, преведени  заглавия. Библиотеките са пълни със стари и невероятни книги, доказали се във времето. Не търсете виновник за нещо, което просто е станало неизбежно във времето. Вместо да се оплаквате, спрете да гледате в една посока. Само така можете да откриете пъстрите цветове на литературата.

Коментари

  1. Много си права! Постът, и като цяло написаното от теб много ми хареса и определено ме докосна.Аз също съм част от еднообразието.. Просто като следя повечето бууктюбъри и буукблогъри, неусетно си взимам идеи за книги и си пълня TBR листа със заглавия, които са много често срещани.. Аз също като теб много силно подкрепям разнообразието в книжните среди, но за жалост не помагам за него особено много.. Или поне до сега. Ще се постарая да разширя максимално набора си от книги и ще се опитам да страня от множеството. Е, разбира се, няма как да сме напълно уникални и оригинални в книжния си избор, но лично аз приемам това като цел за блога си и смятам, че всеки буукблогър и бууквлогър трябва да го приеме така. Много се радвам, че прочетох този пост, защото от доста време забелязвам това, което си забелязала и ти, и даже става някак си странно това, че във всеки блог срещаме едни и същи заглавия. Радвам се, че успях да си отворя очите и вече ще се стремя към разнообразието, като бих искал също като теб да приканя всички към същото! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, искрено ти благодаря за коментара! Щастлива съм от това, че съм успяла да повлияя по някакъв начин. Надявам се скоро да видя резултата налице. Също така подхождам изпълнена с надежда идеята ми да пусне корен. :)

      Изтриване
  2. Гери, не знам от къде да започнa... Първо, извинявам се, че не съм коментирала последните ти няколко поста или на някои от другите блогъри, но това стана така, защото за мен тази седмица нямаше грам почивка, а когато коментирам нещо искам да се потопя в него, да си изкажа мнението и да си се аргументирам изчерпателно, както май
    ще стане и сега�� Та по темата... Първо искам да знаеш, че изключително много се въодушевих, като видях темата на поста. Защо ли? Защото като начинаещ читател аз най-лесно бих могла да кажа за себе си от какво се влияя или не се, от къде трупам опит и как точно се случват нещата при мен. Защото тази тема ме интересува така върло, както и теб.
    Преди да изкажа собственото си мнение ще кажа, че напълно подкрепям мнението ти по темата, въпреки че погледнато отстрани и прочетено тук черно на бяло, всеки би казал, че си права. И все пак много от нас правят онова, което ти си сметнала за нередно.
    Няма да бъда двулична и да кажа, че аз не правя някои от нещата, напротив. Точно с такава цел може би направихме и блога - да намираме и да научаваме за някои наистина хубави книги, за които все още не сме успели да научим по една или друга причина. С негова помощ както ние споделяме мнение за дадени заглавия заради вас - да ви помогнем с избора на четиво, така и търсим такива за други заглавия, които може би ще се харесат на нас. И така трупаме опит. Аз лично се влияя от соц. мрежи и то доста, допитвам се за следващия си избор на книга до много хора или поне до Викс, но най-вече или поне общо казано, не мога да се изключа от така наречената от теб редица. И все пак имам причина за това, но не го казвам да успоря казаното от твоя страна, а просто да обясня, защо го правя и донякъде смятам да продължа да го.
    За мен като новак в четящото общество е много трудно да се самонасоча към даден жанр или автор. Както вече сигурно знаеш, книгите които ме накараха за започна да се интересувам от това бяха фентъзи. Ето защо аз продължих да се ровя в тази насока. Тъй като бях абсолютно неука в книгите, предпочетох да потърся чуждо мнение, независимо дали от приятели, роднини и познат или блогъри и буктюбъри. За мен да чета постове и да гледам такива видея бяха по-скоро интересни и нови за мен неща, което ме накара да ги следя с удоволствие. В последствие обаче започнах и да си извличам мнения, идеи и какво ли още не. Точно благодарение на буктюб може би аз научих за толкова много прекрасни заглавия и автори, че не е истина. Това разбира се не означава, че другите автори не струват или, че няма други толкова добри, колкото тях, а дори и повече. Просто е въпрос на време и те да изпъкнат, защото талантлив автор няма как да остане незабелязан. Рано или късно ще натрупам достатъчно опит и смелост да се впускам в необятното и да намирам много нови и интересни неща. Както много четящи са казвали, няма по-хубаво нещо от това да излезеш от зоната си на комфорт и да прочетеш нещо нетипично за теб самия. Има го и онова нещо обаче, че когато някоя книга набере популярност си заслужава да се прочете, защото е нашумяла може би не напразно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Давам пример с някои от твоите любими заглавия - "Конникът без глава" или "Граф Монте Кристо" - нима те не са всепознати? Напротив, това са доказали се книги, обичани от хората по цял свят! Дори да не са нови заглавия, сигурно по времето си са били едни от тези книги, за които казваш, че сега се вдига врява и затова се четат. Точно защото се четат масово, си заслужава да се прочетат, защото очевидно с нещо са се харесали на много хора, което е и причината да се популяризират толкова. А това, че се получава едно адски противоречиво мнение за дадена книга - едни я обожават, други я мразят, се получава, защото е станала много известна - тези, които я четат стават все повече, а не може всеки да я обикне. Колкото повече растат феновете, толкова нараства броя и на тези, които не са я харесали. Нормално.
      Според мен, ако си прохождащ може би е съвсем правилно да прочетеш първо някои по-известни заглавия и автори, за да разбереш кое ти подхожда на теб най-много като жанр. След като вече си разбрал кое те влече най-силно, тогава задълбаваш и търсиш различни и нови заглавия от същия жанр. Все пак трябва и да се разнообразява де... При читателите това е хубавото(или поне за мен е хубаво) - когато започваш книга, дори и да знаеш за какво иде реч в нея, ти няма как да знаеш дали ще ти хареса или не. Докато не я прочетеш. Точно за това трябва да се разнообразява, да се търси. Да опиташ от всичко, защото тръгнеш ли по този път, ще намериш както някои неповторими и за теб любими заглавия, ще отриеш и някои, които не са те спечелили до такава спетен. Но това му е хубвото - дори да не ти достави удоволстие от четенето някоя книга, всяка една дори и лоша, ни учи на нещо. Най-малкото за нас самите. Защото ние се определяме като хора, по това какво харесваме и какво не. Важното наистина е да се аргументираме.
      Коментарът ми стана сигурно по-дълъг и от самата публикация, но се надявам да ти е било приятно да чуеш и моята гледна точка. На мен лично ми беше много да видя твоята.^^ :)

      Изтриване
    2. Здравей, Алекс!
      Първо ми се ще да кажа, че много се зарадвах на писанието ти. Това значи, че съм предизвикала не само ответна реакция, но и задълбочена мисъл от страна на четящия публикацията. Радвам се. Също така искам да ти кажа, че чрез извинението си за това, че не си писала отдавна коментар предизвика искрената ми усмивка. Моля те, не приемай изказването на мнение за задължение. ;)
      Разбирам, че повечето четящи деца/юноши в наше време са започнали именно от фентъзи жанра. В крайна сметка това оказва особено голямо влияние върху предпочитанията. При мен не беше така, затова и на по-късен етап започнах с изучаването на тази материя. Не ме разбирай погрешно, всеки си има свой път. Едни започват като мен от приключенските и историческите романи, други-от фентъзито, трети-от фантастиката. Разбирам го и го приемам. Съгласна съм и с твърдението ти, че съвсем правилно да прочетеш първо някои по-известни заглавия и автори, за да разбереш кое ти подхожда на теб най-много като жанр. Чувала ли си израза ,,Стилът е в несъвършенствата."? Ако да, то ще ме разбереш...
      Всеки си има път и посока. И началото на пътя се явява като отправна точка. Проблемно е това, че някои хора не задълбават в материята. Иначе казано ли? Остават на ниво социална мрежа и ,,не прохождат" по пътя си, а вървят след най-популярното.
      Моето лично огорчение идва не от това, че се четат различни жанрове. Напротив, радвам се. Огорчена съм от факта, че няма здрава основа, на която да се стъпи. Под ,,здрава основа" имам предвид именно класиките от типа на ,,Граф Монте Кристо" , ,,Оцеола", ,,Зоро" и още десетки книги. Ще кажеш: ,,Не може всички да ни вкарваш в рамка. Не всеки чете класиката. Всички сме различни.". А аз питам- накъде без универсалната формула? Накъде без корена?? Можеш ли честно да ми кажеш, че всички се връщат към класиката щом веднъж са поели по различен път?
      Що се отнася до блоговете... целта е разпространение. Тук пък вече проблемното е, че самите ние се влияем от едно и също място, както вече казах. Лично аз тази година си отправих предизвикателство-разнообразие в жанрово отношение. Хубаво. Различните книги ми ги препоръчва една моя приятелка. Няколко книги прочетох и мога да ти кажа, че за съвсем кратко време се изтощих. Защо? Ами защото последните книги се припокриваха с сюжета и основния модел на предишните. За мен е болезнено, защото съм свикнала на разнообразие (да, подобно нещо може да се види в класиките).
      Но... Стига толкова. И аз написах доста, а пък все едно съм те поставила едва на старта. Пак ти казвам-радвам се, че сподели мнението си. И... благодаря за отделеното време! ^^

      Изтриване
    3. За мен беше изключително приятно да отделя от времето си за това. Каквото казах-казах. Да не се впускам в километрични обяснения пак, но само искам да кажа, че ТРЯБВА да си прочел поне една класика, независимо коя! Още повече, ако си читател. Проблемът е, че повечето не са. Колкото повече класики ми препоръчват, толкова повече искам да знам и да чета за тях. Точно класиките са основата на литературата, така че няма как без тях. Радвам се, че по това отношение мислим еднакво. :)

      Изтриване
  3. Тъй като от скоро следя блога ти (и мисля, че за първи път коментирам) искам да кажа, че харесвам начина, по който построяваш темите си. Пишеш увлекателно и успя да задържиш интереса ми, което е рядкост за мен. Поздравления за това.
    Беше ми много интересно да прочета тази тема, защото съм доста свита и незабележима в читателските среди и обикновено изпускам някакви актуални 'проблеми'. И като цяло за първи път чувам за това, че няма разнообразие и няма книги на пазара. Like wtf man?! Дори да успея по някакъв магичен начин да чета по две книги на ден, пак няма да ми стигне живота, за да прочета всичко, което искам. Ежедневни излизат купища книги, клиентите се борят за бройки (имам някои книги, за които просто се моля да направят нов тираж или да ги намеря от някъде, защото за свършили), а да не говорим, че има толкова много стари книги, които си заслужават четенето.
    Това за влианието на ревютата и общественото мнение го знам като болна тема. Приети по неправилен начин, те могат да доведат до много конфликти и меко казано, хейт. Особено когато хората пишат повече заради издателствата и преглежданията си, от колкото заради самата тръпка от прочитането на книгата и споделянето на мнението.
    Възхищвам се и на начина, по който си започнала книжното си увлечение ^^ Надявам се повече хора да се вслушат в мнението ти, а на който не му хареса, знае къде е хикса.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Вал!
      Аз няма да лъжа-следя от известно време блога ти и това, което виждам ту ме радва, ту ме изнервя. /Не се обиждай/. Радвам се, че публикацията те е заинтригувала и че съм успяла да задържа вниманието ти за известно време. Да... между другото първият път и аз реагирах кажи-речи по същия начин, когато разбрах, че, виждаш ли?!- няма разнообразие и няма книги на пазара. След това вече просто свикнах с мисълта, че човек, който търси намира. В случая е така с оправданията.
      Щастлива съм от това, че съм те предизвикала да драснеш няколко реда, а и от това, че следиш какво правя. Наистина това значи много за мен. Благодаря ти за отделеното време и за надеждата, която влагаш в случая. Искрено се надявам на същото. :))

      Изтриване
  4. Гери, този пост ме накара да се замисля върху неща, които изобщо преди, не съм си давала сметка. И си много права за тези неща. Аз като читател, много рядко да седна и да прочета нещо което, се говори малко за него предимно като се замисля чета книги, които са доста обсъждани в Instagram или YouTube пространството, казано на кратко, чета каквото четат и другите. И там някъде открих отговора, че трябва сами да изграждаме свое мнение за книгите и малко трябва да се абстрахираме от мнението на другите. Да разнообразяваме и да правим избори, без да обмисляме толкова, да се водим по интуицията или усета си.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хах... Ами... Не знам. Лично мен в случая именно правотата на мнението ми ме притеснява. Казвате, че сте за разнообразието, но колко ли наистина ще се вслушат и ще разберат?! Малцина ще са, знам. Е, надявам се в най-скоро време все пак да видя и нещо положително, а пък ако не се случи, то аз дотолкова ще ви изтормозя с някои заглавия, че няма да устоите. :D

      Изтриване
  5. Много мислих дали да напиша коментар, но накрая се реших, защото както се знае всеки има право да споделя мнението си. Та да започвам ... Така относно т.нар. "стари" книги, както ти на няколко пъти си употребила тази дума дали в блога или като коментар във фейсбук нямаше как да не направя връзката с моя пост, трудно ми е да повярвам, че нямат общо! Извадила си ми думите от контекста, защото аз никъде в моя пост не съм споменала, че точно книгите от 2006г. наричам "стари", а аз го дадох като един прост пример. Очевидно всеки си разбира както си иска и си прави свободни заключения. Да, на пазара излизат нови книги и заглавия, под "стари" може да се имат предвид много неща. 2006 година е преди 11 години, така че за някого това може да е много време. Но също така не означава, че и книга, издадена през 1992г. е стара и не трябва да се чете. Напротив! Защо да не се? Съжалявам, ако в моя пост не съм се изразила правилно и не мисля, че тактиката ти да използваш "стари" книги и годините успя да мине. Не и при мен!!! И второ, тъй като и аз съм писала за аргументацията, а и ти си обяснила тук, че едва ли не, никой не е "годен" да се аргументира - не мисля , че е вярно. Защото всички ние сме били в училище и са ни карали да пишем такива текстове. НЕ Е ВЪЗМОЖНО всички да формират аргументи по едни и същи начин, за някой може 5 изречения да са достатъчни, а за друг и 11 000 думи да не му стигнат. Това не прави мненията им некачествени или както там смяташ, че са. Други пък, точно от това да не засегнат някой не искат да включват някои неща. Всеки прави това, което намери за най-добро.
    Не е хубаво как с твоя опит караш останалите да се чувстват, че не са достатъчни. Имам предвид относно аргументите, някои все още се развиват. Изчакай малко време да отмине и виж пак, но не им го налагай всеки път.
    Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей!
      Искрено се радвам, че в края на краищата си решила да пишеш и да си изкажеш мнението.Тъй като прочетох това, което си писала, а и си припомних отново публикацията, мога да кажа, че в известна степен се повлиях и от нея. Но само в известна степен. Тъй като аз имам възможността да комуникирам с различни възрасти, с различни предпочитания, мога да кажа, че има една голяма маса тийнейджъри, които мислят, че книга от 2000 година е ,,стара". И това се превръща в масовост в тази среда. Затова и писах. :)
      За аргументацията... не съм казала, че никой не е ,,годен" (крайно си извъртяла думите ми :D ), но и насърчавам към аргументацията изцяло. Няма дърво без корен... И не съм, ама никъде не съм казала, че обемът играе роля. Човек може да каже всичко с едно ясно формулирано изречение. И това е факт!
      За емоционалната страна на проблема в случая, колкото и да ми се иска да кажа: ,,Аз съм го предизвикала!"... не мога. Не мога да нося отговорност за това как се чувстват другите. Аз препоръчвам това, което ме е впечатлило. А това, че някой се чувства еди-как-си... Не мога да бъда държана отговорна за нещо толкова крехко като емоцията. Както и никой никога не бива да бъде. :)
      Имаш моите благодарности! :))

      П.П. Всичко в моята публикация е оформено след дълги и старателни наблюдения.

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ревю: “Quo vadis“- Хенрик Сенкевич

Ревю: ,,Всичко, всичко"- Никола Юн

Ревю: ,,Каин и Авел"- Джефри Арчър