Ревю: ,,Наградата“-Даниел Стийл

Когато немската армия окупира Франция през 1940 г., шестнайсетгодишната Гейл е съкрушена. Най-близките й хора са избити или депортирани...

Гейл се заема с рисковано начинание: става важен деец на съпротивата и спасява еврейски деца под носа на Гестапо.

Внезапно немският комендант й предлага да участва в изумителен, опасен план...

През следващите години тя успешно изпълнява тайни мисии за спасяване на френското културно наследство. А след края на войната я обвиняват в сътрудничество с врага. Изоставена и сама, тя започва нов живот в Париж, а оттам заминава за Ню Йорк. Бъдещето й носи огромен успех, любов и майчинство.

Но дали ще успее да избяга от духовете на миналото?

Дойде времето да разкажа за това четиво, с което побърках всички в интернет пространството. Е, не нося вина, че всички задават един и същи въпрос.

Какво четеш?

Днес съм тук, за да ви представя романът ,,Наградата“ от Даниел Стийл, авторка, с чието творчество се сблъсках за първи път. И трябва да призная- цялото четиво и изживяване бяха задоволителни. За мен.

↯↯↯

ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ...

 ,,Бяха побързали да я набедят за предателка и колаборационистка, но никой не се разбърза да я обяви за герой."

Романът е измислица. Имената, героите и цялото действие- всичко това е плод на въображението на Стийл. И  въпреки че виждаме нещо напълно измислено, можем да се сблъскаме с особено архиетипни ситуации. Любов, бедност, омраза, гняв, съчувствие, скръб, смелост... Всичко това, както и още много ситуации и емоции, са успешно преплетени в тази история. 

,,-Винаги трябва да се стремиш да правиш добро, Делфин. Не заради себе си, а за хората, които не могат да се справят без теб."

Годината, в която започва основното действие, е 1940, шест месеца след окупацията на Франция от немската войска. Историята представя особено болезнен и плашещ период от човешката история, а именно Втората световна война. В това особено бурно време, авторката проследява живота на франузойката Гаел де Барбет, момиче от аристократично потекло, живеещо с родителите си в семеен замък, близо до Лион.

Главната героиня е навършила 16 години. На тази така крехка възраст, тя е принудена да израсне по-бързо от очакваното. Гаел е нежно и красиво момиче, обгрижвано от своите родители, имащо спокоен, дори щастлив живот в провинцията. Всяка сутрин, преди да отиде на училище, Гаел се отбива в дома на най-добрата си приятелка- Ребека Фелдман, която има нещастието да е от еврейски произход. Гаел обича живота си, семейството и близките си и въпреки събитията, разтърсващи цяла Европа, тя живее сравнително нормален живот. Поне, докато най-добрата ѝ приятелка, заедно със семейството ѝ не биват отведени в концлагер. Именно това променя живота на Гаел, младото провинциално момиче, завинаги...

След като Гаел преживява първия сблъсък с жестоката страна на войната, животът ѝ се променя изцяло. Бавно, но сигурно, войната взима своите жертви. Не след дълго, по едно особено стечение на обстоятелствата, Гаел се присъединява към съпротивата и започва да спасява човешки животи. По-късно, благодарение на чудната игра на съдбата, Гаел има шанса да участва в един изумителен план. За да разберете какъв и какво се случва по-нататък в историята, ще трябва да прочетете книгата.

Всичко това е разказано в ретроспекция. В наши дни Гаел  е на 95 години. Възрастна жена с неописуем чар и дух. Цялата личност на главната героиня и проследяването на нейния живот наистина интригуват съзнанието на четящия.

,,Никой не можеше да я научи, нито да я превърне в това, което не искаше да бъде или не усещаше със сърцето си."

↜↝

Трябва да призная, че лично на мен книгата ми хареса. Стилът на Даниел Стийл е непретенциозен. Авторката проследява историята плавно и гладко, без излишни подробности. Но ще трябва да ви призная и нещо друго- подробностите ми липсваха. Понякога имах чувството, че всичко е написано отгоре-отгоре. Книгата е написана по особено синтезиран начин. Някак строго установен. Често в самата история срещах едни и същи думи и изрази, което не ми се понрави особено. 

Още един проблем за мен бе това, че в книгата, поне що се отнася до героите, се повтаря едно и също. Ако не се чете последователно и се прави известна пауза между главите не е толкова отявлено. Но когато се прочетат, да речем 50 страници, в рамките на половин час- повторението е дразнещо. Самият начин, по който е написан романа, позволява на четящия да чете бързо. {за два часа достигнах рекордните  (за толкова кратко време) 85 страници}

Бих искала да споделя с вас и това, че смятам, че героите бяха добре изградени. Нормални хора, с нормални идеали и цели. Дали добри или лоши, героите имат своите причини (та било то и неоснователни) за поведението си.

Радвам се, че прочетох книгата и успях да проследя историята на изумителната в своята скромност Гаел де Барбет. ,,Наградата" остави в мен приятно усещане за завършеност. Смятам, че бих посегнала отново да чета творба на Даниел Стийл.

,,Наградата“ от Даниел Стийл, е роман, който разказва напълно измислена история. И въпреки въображаемия сюжет, авторката успешно преплита живота на всеки един от нас и емоциите, с които се сблъскваме всеки един ден. Историята показва доброто в човека въпреки терора. Доброта, преплетена с ужас и любов, обвързана с омраза. Препоръчвам романа.


С искрени благодарности на издателска къща Бард за предоставената възможност.